Грешка

Грешката обикновено се определя като неправилно действие или неуспех при изпълнението на определена задача или дейност. Тя може да включва различни видове погрешности, като липса на точност, недостатъчна информация, лошо взети решения или неправилни действия. Грешките могат да се случат в различни контексти, като например в работата, образованието, спорта, научните изследвания и др. Обикновено грешките се разглеждат като възможност за учене и подобряване на производителността, като се анализират причините за тях и се предприемат мерки за избягването им в бъдеще.Програмната грешка или софтуерен дефект, още разговорно като бъг представлява проблем, свързан с работата на определена програма. Видове програмни грешки Има няколко вида програмни грешки – грешки при компилацията, грешки при изпълнението и бъгове. Всички те са предизвикани по вина на създателите на съответната програма, но понякога са следствие от факта, че някоя друга програма не работи както трябва. Грешка при компилацията Грешка при компилацията (compile error) представлява проблем, който възниква по време на превеждането на програмата от вид разбираем за човека във вид разбираем за компютъра. Такава грешка се дължи на неспазването на правилата на съответния език за програмиране. Грешка при изпълнението Грешка при изпълнението (английски – runtime error) представлява проблем, който е предизвикан от това, че програма се опитва да направи нещо забранено. Грешките при изпълнението водят до незабавното прекратяване на изпълнението на програмата. Съществуват три вида грешки при изпълнение: достъп до забранена памет (segmentation fault) невъзможност на процесора да изпълни определена операция – например опит за деление на 0 (division by zero) недостиг на място в определено пространство от паметта (buffer overflow) Бъг Първият компютърен „бъг“, запазен в компютърен дневник Бъг (на английски: bug - буболечка) в компютърния жаргон се разбира грешка по време на изпълнението на програмата. По същество бъгът представлява неочаквано поведение на програмата в определена ситуация. Повечето производители на софтуер се грижат за оправянето на подобни грешки. Понякога те предлагат специализирани системи, в които потребителите могат да съобщят за наличието на даден бъг. Процесът на отстраняване на грешките се нарича дебъгване. Историята на термина се свързва с името на Грейс Хопър, американска програмистка, пионер в информатиката и контраадмирал. По време на работата с компютъра Mark II в Харвардския университет през 1947 г., нейни сътрудници открили молец в едно от релетата, който пречел на правилната му работа. Грейс Хопър нарекла операцията по отстраняване "debugging" (обезбуболечаване). Макар че авторството на термина бъг не е изцяло на Хопър, тя го прави популярен.[1] Останките на онзи молец могат да се видят в компютърния дневник на групата, който се пази в Смитсоновия институт, в Националния музей по американска история във Вашингтон [2]