Критика (от на френски: critique и на старогръцки: κριτική τέχνη – изкуството за разбор, съждение) е: откриването на противоречия;; откриването на грешки и ... Критиката е анализ и оценка на идея, действие или произведение. Тя може да бъде градивна (цели усъвършенстване, предлага решения и е обективна) или неградивна (субективна, насочена към личността с цел обида). Разбирането на нейните форми помага за по-добра комуникация и личностно развитие.
Видове критика Градивна (конструктивна): Фокусира се върху конкретния проблем, дава ясни примери за подобрение и е насочена към резултата, а не към човека. Деструктивна (негативна): Има за цел да унижи, омаловажи или нарани. Често е придружена от гняв или лични нападки. Самокритика: Обективен анализ на собствените ни действия и грешки с цел самоусъвършенстване. Професионална (литературна, филмова, театрална): Оценка на изкуство и култура от експерти, която анализира посланията, формата и качеството. Как да реагирате на градивна критика Овладейте емоцията си: Нормално е първоначалната реакция да бъде защитна. Дайте си време да премине първоначалният шок, преди да отговорите. Слушайте активно: Фокусирайте се върху информацията, която получавате, а не върху тона, с който ви я поднасят. Филтрирайте: Дори най-острата критика често съдържа зрънце истина, което може да ви бъде полезно. Задавайте въпроси: Искайте конкретни примери и предложения за това как да се справите по-добре следващия път. Как да отправите градивна критика За да бъде вашият отзив полезен и да не предизвика защитна реакция, използвайте метода на така наречения "сандвич": Започнете с положителен аспект или похвала за усилията. Посочете проблема, като използвате изрази от първо лице („Аз се притеснявам, че...“, а не „Ти винаги...“), за да избегнете обвиненията. Завършете с конструктивно предложение за решение и изразете вярата си в успеха.
ЗАЩО НЯКОИ ХОРА НЕ МОГАТ ДА ПОНАСЯТ КРИТИКА И ОТХВЪРЛЯНЕ? За някои хора критиката е просто обратна връзка. За други тя може да бъде преживяна като дълбоко обезценяване, унижение или доказателство, че „не са достатъчно добри“. Разликата често не е в самата критика, а в начина, по който човек преживява собствената си стойност. Когато самооценката е по-крехка и нестабилна, дори сравнително малко несъгласие понякога може да бъде преживяно като заплаха за целия Аз-образ. Именно затова някои хора реагират толкова силно на: – критика – дистанциране – неодобрение – липса на внимание – усещане за отхвърляне Понякога реакцията е контраатака. Човекът започва да обвинява, обезценява, доминира или напада другия, защото психически това временно намалява усещането за уязвимост и малоценност. Друг път реакцията е оттегляне, мълчание, затваряне в себе си или избягване. А понякога човек започва постоянно да анализира реакциите на другите, да търси признаци на неодобрение или да изпитва силна тревожност около взаимоотношенията. Това не означава, че всяка чувствителност към критика е патологична.
Всеки човек има нужда от приемане, принадлежност и емоционална сигурност. Проблемът се появява тогава, когато собствената стойност започне да зависи почти изцяло от външното потвърждение. В основата на подобна чувствителност често стоят ранни преживявания, свързани с: – условно приемане – прекомерна критичност – емоционално обезценяване – непредвидима близост – усещане, че любовта трябва постоянно да бъде заслужавана Тогава човек постепенно може да изгради вътрешното убеждение, че грешката, критиката или отхвърлянето застрашават не просто поведението му, а самата му стойност като личност. Именно затова зрелият Аз-образ не означава човек никога да не бъде наранен от критика. Означава способност човек да понесе различие, несъгласие и обратна връзка, без това автоматично да разрушава усещането му за собствена стойност. Критиката невинаги е обезценяване. А отхвърлянето невинаги означава, че човекът няма стойност. А понякога отхвърлянето може да бъде и своеобразен комплимент. Не всеки човек, който ни отхвърля, го прави защото нямаме стойност. Понякога хората се дистанцират именно от качества, които ги карат да се чувстват несигурни, застрашени или изправени пред неща в самите себе си, с които трудно се справят. Именно затова отхвърлянето невинаги е обективна оценка за нашата стойност като личности. Критиката винаги трябва да бъде повод за размисъл. Това не означава автоматично да се съгласяваме с всичко, което чуваме, нито да приемаме всяко мнение като абсолютна истина. Ние сами преценяваме как да реагираме, какво има реална стойност за нас и какво не. Но дори неприятната обратна връзка понякога може да ни помогне да видим нещо за себе си, което иначе трудно бихме забелязали. Именно способността човек да размишлява върху критиката, без да се разпада вътрешно или автоматично да преминава към защита, е част от психологическата зрялост. Погледнато от тази гледна точка, почти всяка критика може да съдържа нещо градивно.
Самокритика се свързва с отбелязването на неща критични/важни за нечия вяра, мисли, действия, поведение или резултати; може да бъде форма на лично отражение или групова дискусия. Самокритиката е основен елемент на критичното мислене. Казано с още по-прости думи самокритиката е рефлексивно отношение на човека към себе си, способността му самостоятелно да потърси грешките си, да оцени своето поведение и резултатите от мисленето му. Повечето хора смятат самокритиката за здравословна и нужна за научаване, но прекомерната или строга критика е нездравословна.