Нещо

В българския език думата нещо може да бъде неопределително местоимение или съществително. Когато се използва в ролята на съществително, е в среден род, а множествено число се изписва като неща̀. Има следните няколко значения:

Малък предмет, вещ. В джобовете му имаше много неща - бонбони, болтчета, клечки, конци, кърпа

Явление, събитие. Това нещо му помогна. Интересно нещо

Неясен, неопределен, непознат предмет. Нещо прелетя над главата му

Новина, вест, съобщение. Научих нещо.

В умалителна форма съществителното е от среден род - нѐщичко.

В реда на нещата. Нещотърсач. Както обикновено става. нареч. Разг. Малко, в известна степен. Нещо съм болен. Синоними предмет, обект, вещ работа, постъпка, въпрос, факт, случай, явление, обстоятелство Съществително нарицателно име, среден род, тип 54 Отделна единица или понятие. „Нещо подразни носа на бай Димитраки, той кихна и се събуди.“ (К. Константинов, „Заник“, 1914) Дребно събитие, обстоятелство. Новина, съобщение. Непознат или неопределен предмет. Етимология Фразеологични изрази В реда на нещата: Нещо нормално и обичайно. От нищо нещо: Показва, че от нещо маловажно се е получило нещо сериозно.

„От нищо нещо“ е български игрален филм (трагикомедия) от 1979 година на режисьора Никола Рударов, по сценарий на Николай Никифоров. Оператор е Георги Георгиев. Художник е Владимир Лекарски. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев. Филмът е сниман в село Трудовец в къщата на семейство Ватеви и в село Литаково.[1] Сюжет Известен столичен журналист отива на гости на своя съученик Панчо в провинцията. Панчо е отишъл в града и съпругата му трябва да посрещне госта. Под любопитните погледи на съседите двамата очакват домакина пред трапезата. Неловкостта между тях се засилва. Как ще спят под един покрив? Какво ще кажат хората? Умореният гост е готов да преспи в плевнята. През нощта, изплашен от биволицата, журналистът пада в изкопа за септична яма. На разсъмване стопанката го открива и в желанието си да му помогне също пада в дупката. Когато Панчо си идва и намира приятеля си и жена си в ямата, той е потресен. Разяждан от ревност, той е готов да пренебрегне приятелството, с което се е гордял. Панчо не може да повярва, че кротката биволица е изяла ризата на приятеля му и той от уплаха е паднал в ямата. Затова решава да я заколи, за да открие в стомаха ѝ доказателството за неопетнената семейна чест. Селото се готви за пир. Журналистът, проклинайки се за главоболията, които е създал, се измъква през прозореца.