Думата вреда означава щета, увреждане, негативно въздействие. Произхожда от руската дума вред. На български език обаче е в женски род - вреда е форма, която се използва в изрази като „без вреда“, „причиняване на вреда“. Примери: без вреда за здравето – без да се уврежда здравето да причини вреда – да нанесе щета повече вреда, отколкото полза По смисъл е близка до думите: щета, повреда, увреждане, зло. Вредата е неблагоприятна последица, която настъпва от неизпълнение на облигационни задължения. Тя е един отрицателен резултат, който се отнася до имуществото на кредитора или до неговата неимуществена сфера. Вредата е една от предпоставките за възникване на отговорност за вреди. Освен това размерът на вредата определя размера на отговорността. Вредите могат да се класифицират на няколко вида: Имуществени и неимуществени вреди: – имуществените вреди рефлектират в имуществената сфера на кредитора. Те могат да се оценят, остойностят. При някои видове отговорност се дължи обезщетение само за имуществените вреди – така е например при отговорността по ЗЗП; – неимуществените вреди представляват нарушаване на правно защитени нематериални блага – чест, достойнство и други, или нарушаване на душевната неприкосновеност на лицето. Неимуществените вреди могат да се изразят и в причинени болки и страдания. Неимуществените вреди не могат да се остойностят, тъй като те засягат нематериални блага. Неимуществените вреди имат своето място при деликтната отговорност. Те се наричат още морални вреди. Размерът на обезщетението за морални вреди се определя от съда по справедливост. Моралните вреди нямат правно значение при договорната отговорност. По този въпрос теорията и съдебната практика имат различни позиции.
Според съдебната практика моралните вреди не подлежат на обезщетяване при договорната отговорност. Според теорията неимуществените вреди също трябва да се вземат предвид при договорната отговорност, тоест и те трябва да са правнорелевантни при договорната отговорност. Като аргументи в тази насока се прилагат следните обстоятелства: законът изрично не постановява, че на обезщетение при договорната отговорност подлежат само имуществените вреди; разпоредбата на чл. 45 и следващите от ЗЗД, която се отнася до неимуществени вреди при деликтна отговорност, трябва да се прилага и за неимуществени вреди при договорна отговорност; Първични (неопосредени) и вторични (опосредени) вреди: – първичните вреди се изразяват директно в нарушаване на имуществени или неимуществени блага. Те, за да бъдат обезщетени, трябва да се остойностят под формата на загуба или пропусната полза; – вторичните вреди рефлектират в имуществото под формата на извършени разходи или пропуснати ползи. Последните са последица от повреда на дадено имущество или от здравословни увреждания; Субективни и обективни вреди: при субективните вреди за степента на увреждане се изхожда от емоционалната сфера на потърпевшото лице. Те имат значение само при деликтната отговорност; при обективните вреди размерът на обезщетението може да се определи чрез обективни критерии. Правно значение за договорната отговорност имат само обективните вреди; – преки и косвени вреди- разграничителният критерий е причинната връзка: преки вреди- те са налице при пряка причинна връзка. Те са правнорелевантни и подлежат на обезщетение; косвени вреди; Загуби и пропуснати ползи: – при загубите е нарушен негативният интерес, защото е настъпила промяна в имуществената сфера на кредитора, която промяна не е желана от него. Загубите са правнорелевантни и при договорната, и при деликтната отговорност; – при пропуснатите ползи е нарушен позитивният интерес на кредитора, който се е надявал да реализира печалба при изпълнението на договора.
Пропуснатите ползи са правнорелевантни и при договорната, и при деликтната отговорност. Когато се присъжда обезщетение, се има предвид една пресметната печалба, която не е била реализирана от увреденото лице; предвидими и непредвидими вреди: – предвидими вреди – към момента на възникване на задължението (тоест в момента на сключването на договора) страните знаят какви закономерни последици ще настъпят. Принципът е, че се обезщетяват предвидимите вреди; – непредвидими вреди – изключения от принципа, че се обезщетяват само предвидимите вреди, има в посочените от закона случаи – например когато длъжникът е бил недобросъвестен, се обезщетяват предвидимите и непредвидимите вреди (чл. 82 от ЗЗД). Недобросъвестността се приравнява на умисъл, тоест вредите по чл. 82 от ЗЗД следват от съзнателно неизпълнение на задълженията от страна на длъжника. Недобросъвестността е от значение за размера на отговорността. Вредата най-общо казано е това зло, което неизпълнението оставя в очакванията на кредитора. Изпълнението на задължението, престацията беше една полезна за кредитора промяна, която му е обещана от длъжника. тази промяна е полезна за кредитора и затова той е сключил договора, по силата на който длъжникът се ангажира да причини тази промяна, доколкото кредиторът не може сам да я причини или не иска. Дължимата промяна обхваща легитимният кредиторов интерес. Той е задоволен когато тази промяна настъпи и обещаният резултат се реализира. Легитимният кредиторов интерес не е самоцел, той слага началото на нови промени, които са полезни за кредитора и който той желае да осъществи (пълният интерес на желаещия да му се поправи пишещата машина е той да стане велик писател). Когато дължимият резултат не настъпи, не е настъпила една желана от кредитора промяна, незадоволен е легитимният кредиторов интерес, но заедно с това липсата на тази промяна пречи да настъпят и по-далечните промени, които обуславят целия интерес на кредитора - състоянието, с оглед на което той е искал да се изпълни спрямо него. Интерес - inter res - разстоянието, разликата между положението на кредитора, такова каквото е сега и такова, каквото би било, ако беше изпълнено задължението. До тук стига позитивния интерес. Нещата, които причинява неизпълнението са вредите на кредитора. Свързването на понятието "вреда" с "неизпълнение", с деликта, с противоправния резултат понякога ни пречи да видим вредата в нейния истински смисъл. Оттук и маса заблуждаващи формулировки: "нарушените права", "нарушени лични права" и т.н. Но вреди може да се претърпят и без да има правонарушение, и без да има неизпълнение или деликт. Вредите не се състоят в самите нарушени права, а в последицата на едно правонарушение, което може да се състои в нарушаване на права. При неизпълнение на договора всъщност остава неудовлетворена претенцията на кредитора и това е едно нарушаване на неговото вземане. От нарушеното вземане (право) на кредитора следват останалите вреди. При деликта също обикновено се нарушава субективно право, при това в повечето случаи абсолютно право: някой, блъскайки ме на светофара е нарушил моето право на телесна неприкосновеност, счупил ми е крака, аз страдам, лежа в болница, не мога да работя и получавам пари и т.н., танцувам, карам ски. Така че вредата е някаква негативна последица, а не самото нарушаване на права. Това ясно се вижда в хипотезите, в които имаме нарушаване на права, но нямаме вреда: напр. някой ми е откраднал велосипеда, който аз и без това не ползвам през ноември и полицията го е намерила и върнала през януари. На велосипеда нищо му няма, но моето право е нарушено и вещта ми е била отнета, правото ми на собственост е нарушено, но аз не съм претърпял никакви вреди - няма ги последиците от това. От друга страна се вижда, че вреди могат да се претърпят и без да е налице правонарушение - напр. съседът ми има къща, която аз почиствам за пари. Ако някой ме блъсне с кола и аз не съм в състояние да почиствам къщата и получавам парите - това е вреда, която се дължи на правонарушението. но аз бих могъл да не получавам тези пари и защото напр. е умрял съседа или е заминал, като е заключил къщата. В този случай това ще създаде за мен една неблагоприятна последица, но тя няма да се дължи на някакво правонарушение. В този смисъл вредите са някакво зло, което ни сполетява, но връзката му с правонарушението е доколкото се обезщетяват тези вреди, които са последица от едно правонарушение. Вредите, настъпили случайно (напр. от земетресение) могат да се обезщетяват, но от застрахователя, както и болките и страданията, психическите неудобства, които наричаме неимуществени вреди. Ако някой умре ние страдаме и бихме казали, че претърпяваме вреди, които не отнасяме обаче в ничия тежест, защото е умрял от естествена смърт. Когато близкият ни е умрял при злополука смъртта представлява противоправен резултат, а не състояние и ние ще можем да искаме обезщетение на тези вреди. Вредите сами за себе си не се определят с нарушението на права. Самото понятие за вреда не включва по необходимост правонарушението. Но тъй като се занимаваме с вредите, които се обезщетяват по гражданското право, вредите, за които се носи отговорност, за да се носи отговорност те трябва да бъдат свързани с нарушение на права и с противоправни действия и резултати. Вредата е всяка неблагоприятна последица на едно правонарушение, на едно договорно неизпълнение или на един деликт, това зло, което кредитора респективно. увреденият от деликта, пострадалия претърпява. Целта на отговорността за вреди е да освободи кредитора от тези вреди и те да бъдат поправени по някакъв начин. Вреди ще се окажат и тези, които не са последица от едно правонарушение, но тях няма да обезщетяваме и затова те не ни интересуват. Поведение. Противоправен резултат (деликвент, неизпълнил, длъжник) Вредите (последицата) Правонарушение. Неизпълнение на договор. Деликт
И от закона ясно се вижда, че не неизпълнението, а вредата е последицата: Чл.82 Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Чл.51 Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. Получава се просто смешение (езиково), защото казваме, че вредите са последица на увреждането. Деликтът всъщност е причината на деликта, а самият той е едно правонарушение, така както неизпълнението е причина на вредите. ВИДОВЕ ВРЕДИ 1. Имуществени - разликата в имущественото състояние на кредитора (увредения), такова каквото е сега и такова, каквото би било, ако не беше непозволеното увреждане, неизпълнението. Всъщност това е една загуба на имуществени ценности (при блъскането с кола, ми е скъсан панталонът, трябва да се лекувам, получавам обезщетение, което е по-малко по размер от трудовото ми възнаграждение, не мога да работя частно и губя нов приход, разходите, които трябва да направя са по-големи). 2. Неимуществени - дълго оспорвани и отричани.
ГК на РСФСР приема, че не може да се дължи обезщетение за неимуществени вреди, защото това е неморално, защото това, което представляват неимуществените вреди всъщност не може да се възмезди в пари. Донякъде това е така. Някои автори казват, че неимуществените вреди са последица от засягане на неимуществени блага, напр. от засягане на честта и достойнството. От друга страна честта и достойнството се смятат за права и се оказва, че неимуществените вреди са последица от засягане на неимуществени права. Постулирането е до голяма степен неточно, защото и засягането на едни имуществени права би могло да доведе до неимуществени вреди, макар и рядко. Неимуществената вреда се състои в болките и страданията, в психическите неудобства, в отрицателните емоции, които ние преживяваме по повод на едно правонарушение (обида, боли ни след като сме наранени, някой е умрял и ни е близък). За да можем да говорим за неимуществени вреди трябва да сме изправени пред нещо, в което има психика - оттук като че ли ЮЛ няма как да претъпят неимуществени вреди (дори когато става дума за търговци, чието добро име е пострадало). От това търговците ще претърпят имуществени вреди (намаляване на клиентелата) и ще търсим обезщетяването на тези имуществени вреди, а не на психическото страдание на търговското дружество, каквото то няма да претърпи. На практика само хората от една известна зрялост могат да претърпяват психически страдания. Обезщетяване на неимуществените вреди - това са неща, които не могат да бъдат оценени в пари и не могат да бъдат върнати. Но все пак парите са един универсален изразител на стойност и оттам универсален източник на блага. И единственият начин, по който можем да тушираме едни отрицателни емоции е да създадем положителни емоции с даването на пари, които като се имат или харчат, според човешките разбирания ще тушират отрицателните емоции. Ако не можем да дадем нещо повече все пак справедливо е да се даде поне това (парите), другото е оставяне на необезщетени последици и психически страдания без никаква помощ. Към това се прибавя и моралната утеха на възмездието, което ще сполети правонарушителя по линия на наказателното преследване. Гражданското право обаче поправя вредите с потребителната стойност на обезщетението - парите. В областта на някои обезщетения, напр. за обида или клевета наистина размерът на обезщетението би трябвало да е символичен. 3. Предвидими 4. Непредвидими Това деление касае един конкретен случай на договорна отговорност. 5. Преки 6. Косвени 7. Позитивни 8. Негативни По-точно е да се говори за позитивен и негативен интерес. Така че можем да говорим за вреди, които са последица от нарушаването на негативния интерес и съответно между тях би се явила някаква, макар и не много ясна разлика. Но насочеността на обезщетението ще бъде действително различна. Негативни вреди - вредите, последица от нарушен негативен интерес.
СЪСТАВНИ ЧАСТИ НА ВРЕДАТА Смята се, че вредите (главно имуществените) могат да се разделят на: 1. Претърпяна загуба (damnum emergens) 2. Пропусната полза (lucrum cessans) Претърпяната загуба - това, което пряко е сполетяло кредитора (скъсан панталон, счупена вещ, съборената ми къща). Пропуснатата полза - неполучаването на едно ново състояние, което щеше да се получи в имуществото ми, ако не беше неизпълнението, деликта. Защото вещта, която вие ми продавате не е предназначена винаги да я ползвам аз и ако я препродам ще получа един нов приход, който не съм получил, защото вие не сте ми я доставили и това за мен е една пропусната полза. Поради деликта по същия начин не съм успял да сключа сделка, да изпълня концерт също ще е пропусната полза. Разликите: - претърпяната загуба подлежи на едно пряко изчисление, защото се вижда какво се е счупило - то може да бъде оценено, с експертиза и т.н.; - пропусната полза - винаги се работи с една вероятност. Това, което искаме да ни се обезщети не е станало поради неизпълнението или деликта - за да се стигне до обезщетяването на тези вреди трябва да се установи техния размер с една значителна степен на вероятност до получаването на евентуален приход, който се явява сега в качеството на пропусната полза.
Традицията свързва двете съставни части на вредата само с имуществените вреди. Смята се, че има само претърпяна имуществена вреда и пропусната печалба. Законът никъде не е казал, че именно имуществените вреди се делят на претърпяна загуба и пропусната полза, а се говори в чл. 82 ЗЗД за обезщетението. Ползата е нещо по-широко от печалбата, а загубата от нищо не следва да е само имуществена. Следователно е възможно да мислим, че и неимуществената вреда би могла да се разгледа в тези две части: в смисъл на претърпени вече психически страдания и негативни емоции (претърпяна неимуществена загуба), както биха могли да се конструират и неосъществени удоволствия (пропуснати положителни емоции) - пропусната полза. Логически това е възможно. Факт е, че традицията не го прави. Пропуснатото удоволствие логически обаче може да се разглежда като една релевантна вреда, защото между другото пропуснатото удоволствие, освен че ни помага да имаме едно ново психическо състояние, а оттам и нова работоспособност и т.н. може да се окаже и една налична отрицателна емоция (ядосвам се от това, че съм пропуснал нещо и след известно време ми става лошо). Вл. Петров. "Обезщетение за неимуществени вреди..." В Америка не се притесняват от това да дават обезщетение за неосъществено удоволствие - а това ще бъде от съществено значение при договорите, чийто смисъл за клиента е именно получаването на удоволствие. У нас тъй като обезщетението се определя по справедливост (а и няма как иначе да се определи) прагът на тази справедливост е доста нисък поради стандарта ни и мисленото ни.Принципът на вредата поддържа тезата, че действията на индивидите могат да бъдат ограничени само, за да предпазят от вреда върху други индивиди. Джон Стюарт Мил пръв дава израз на този принцип в „За свободата“, където привежда доводи относно това, че „единствената цел, за която силата може да бъде правилно упражнена върху който и да е член на цивилизовано общество, против волята му, е за да предпази от вреда върху други“.
Вярата, че „никой не трябва да бъде насила възпиран да действа по начин, който той самия избира, при условие че действията му не са посегателски върху свободните действия на останалите“ се превръща в един от основните принципи на либертарианските политици. Първият, който напълно изразява принципа на вредата е английският мислител Джон Стюарт Мил (1806–1873) в първата глава на „За свободата“(1859), където обосновава следното: „ Целта на това есе е да защити един много прост принцип, който има правото напълно да ръководи отношенията на обществото с индивида по натрапчив и контролиращ начин, без значение дали се ползва с физическа сила под формата на легални наказания или морално принуждение чрез публичното мнение. Принципът е, че единственият завършек, гарантиран на човешкия вид, индивидуално или колективно, в намесата на свободата на действие на който и да е от тях, е самозащитата.И единствената цел, за която силата може да бъде правилно упражнена върху който и да е член на цивилизовано общество, против волята му, е за да предпази от вреда върху други. Неговото собствено добро, дали физическо или морално, не е достатъчна гаранция. Той не може законно да бъде подчинен да прави нещо или да се въздържа, защото за него така ще е по-добре, защото ще го направи по-щастлив, защото по мнение на останалите това ще е мъдро и дори правилно...Единствената част от поведението на всеки, за която той е отговорен пред обществото, е тази, която засяга останалите. В частта, която просто засяга него, независимостта му по право е абсолютна. Над себе си, над тялото и ума си, индивидът е суверен. “ Мил вижда вредата и престъплението като синоними. „Безобидно престъпление“ е фразеологично противоречие. Ако това действие е безобидно за други хора, то е отвъд моралното. Дори ако егоистично действие се окаже в собствена вреда, също е отвъд моралното. Освен това, вредата сама по себе си е неморално понятие. Нанасянето на вреда върху друг човек е това, което прави действието грешно. Вредата също може да се окаже резултат от неуспех да се справиш със задължение. Моралът създава задължения. Моралното задължение може да бъде изисквано от човек по същия начин, по който и дълг и това е част от представата за задължение, което човек може да бъде законно заставен да изпълни.
Принцип на нарушението Принципът на вредата на Мил е различен от принципа на нарушението. Базата за сравнение е, че в някои случаи психологичната или социалната вреда могат да се сравнят с физическа вреда. Разликата е базирана на предположението, че нарушението може и да причини вреда, но това не е необходимо. Нарушението среща принципа на нарушение, само ако е грешно или също причинява вреда. Нравственият въпрос за това до каква степен трябва да се ограничи свободната реч често се основава и на принципа на вредата и на този на нарушението. Ако упражняването на свободна реч може случайно да се свърже с насилие или подобна физическа вреда, то е ограничено до принципа на вредата. Действията на свободната реч като горене на флаг или организация на спорни митинги обикновено се причисляват към принципа на нарушението, базиран на съответния въпрос какво допринася за вредата (или, редуващо се, значението на вредата, причинено от ограничение на свободата срещу вредата, причинена от упражняването на тази свобода). Сам по себе си, тласъкът към престъпления и злини, които причиняват вреда, ще направи принципа на нарушение почти синонимен на принципа на вредата. Нещо друго, дефиницията на това какво представлява злото може да се трансформира с времето, така вредата може да бъде причинена от действия, които не са считани за грешни по това време и обратното. По-обширни определения на вредата В същото есе Мил дава по-широко обяснение на принципа като функция в две максими: „ Максимите са, първо - индивидът не е отговорен пред обществото за действията си, докато те не засягат никой друг освен него. Съвет, инструкция, убеждение и отхвърляне от други хора, ако задължително се мисли за собственото им добро, са единствените мерки, чрез които обществото може оправдано да изрази неприязъна или неодобрението си от своето ръководство. Второ, за такива действия, които са в ущърб на интересите на останалите, индивидът е отговорен и може да подлежи или на социални, или легални наказания, ако обществото е на мнение, че единият или другият е необходим за защитата му.(LV2) “ Втората от тези максими става известна като принцип на обществена власт. Освен това, втората дефиниция разгръща въпроса за по-обширните определения на вредата, включвайки вредата върху обществото. Концепцията за вредата не се ограничава само до вредата върху друг индивид, а засяга и множеството от такива. Есето на Мил предполага, че обществото съществува и може да му бъде нанесена вреда и заключава, че то може да използва потиснически мерки за себезащита. Като такова, то действа като единствено ограничение за Мил върху позитивната и негативната свобода. Това е важен принцип за целта да се определи вредата, която само се проявява постепенно във времето, така че тя да бъде избегната като последица, но на този етап, в който е извършено действието, причинило вредата, не съществува. Това също може да се приложи към голям обхват въпроси, вариращи от правото на съществуване през освобождаване от задължения относно загубата на частна собственост, до обширните въпроси за своеволията и дори правото на бунтове.