Думата институция означава: Официална организация или орган – създаден да изпълнява определени обществени, държавни или обществени функции Примери: министерство, съд, университет, болница. Установена система от правила и норми (в по-абстрактен смисъл) – трайни обществени практики и структури Пример: семейството като социална институция. Сграда или място, където функционира дадена организация Пример: „Той работи в държавна институция.“ Синоними (според контекста): орган, учреждение, организация, заведение. Институцията е установена форма на действие, организирано според общоприети принципи на поведение, която управлява важни области от обществения живот и която остава трайна във времето. Институциите са задължителни за обществения живот, тъй като правят възможно колективното действие, координират моделите на поведение, ограничават конфликтите, улесняват решаването им и така правят социалното взаимодействие по-предсказуемо. Те поддържат социалния ред, като осигуряват на участниците в публичния живот необходимите познавателни и нормативни ориентации. Дават яснота на хората относно това, какво се очаква от тях в различни ситуации, и така играят социализираща роля. Институциите регулират разпространението и достъпа до различни социално значими ценности като здраве, мир, власт, знания, образование и др. Те смекчават конфликтите, свързани с тях, като осигуряват ориентации на участниците и моделират предпочитанията им. Правилата и поведенческите практики, които изграждат институциите, са усвоени и приети не само от участниците, но са признати и очаквани от външни за конкретното социално действие. Произход на думата В българския думата навлиза през немския: die Institution (1864). Произходът ѝ е латински – īnstitūtiō, „разпореждане“. Видове институции Институциите се делят на формални (официални) и неформални. Официалните институции са основани на писани правила, които предписват конкретни роли на участниците в социалното действие, като тези, които ги изпълняват, са преминали през институции за специална подготовка или са били избрани, посочени и т.н., за да упражняват тези роли. Формални институции са съдът, училището, политическите партии и пр. Неформалните институции са правила, присъщи за дадена култура, които въпреки че не са изрично вписани или инкорпорирани в правото, играят роля на мерило и описват „правилното“ поведение. Те може и да не са напълно осъзнати от участниците в действието като такива правила. Пример за неформални институции са начинът на хранене и обличане в дадено общество, отношението към мъжете и жените и т.н. Институциите не само спомагат за гладкото функциониране на обществения живот, но и създават чувство на стабилност, доверие, идентичност и съгласие между тези, които споделят общи институционални условия.Държавната институция (т.е. държавно учреждение) е учреждение, упълномощено от конституцията и законите на страната да изпълнява определени функции на държавата. Често органите на властта също са наричани институции. В България Върховна институция (и неспадаща към нито едно от трите проявления на държавната власт – законодателна, изпълнителна и съдебна власт) в Република България е президентът на Република България – държавният глава на България. Президентът на Републиката притежава властнически правомощия, които обаче не са достатъчни, за да бъде окачествен като орган. Не притежава реална власт. Това е характерно за парламентарни републики. Все пак, във всяка една република президентските правомощия се определят в закони (вкл. конституция) – оттам може да се направи извод дали даден държавен глава (президент) притежава реална власт. В някои парламентарни републики функциите на президента са представителни. В съответствие с принципа за разделение на властите понастоящем в Република България съществуват 3 групи държавни институции: законодателна власт – Народно събрание изпълнителна власт – по йерархични нива и функции: Министерски съвет на България (органи: министър-председател, заместник министър-председатели, министри; институции: министерства) държавни агенции – подчинени на Министерския съвет (МС) изпълнителни агенции – подчинени на министри други централни служби – Българска армия, Полиция на България и пр. областни управители (органи) – подчинени на МС, със съответни областни администрации (институции) съдебна власт – по йерархични нива (централно и районно) и функции: прокуратура, следствие, съд, адвокатура Конституцията и законите на България предвиждат създаване и функциониране на държавни институции, независими от изпълнителната власт, като: национален омбудсман на България, Конституционен съд на България, Българска телеграфна агенция, Българско национално радио, Българска национална телевизия и други. Институционалната структура на Европейския съюз е уникална, а неговата система за вземане на решения непрекъснато се развива. Седемте европейски институции, деветте органа на ЕС и над 30 децентрализирани организации са разположени в целия Съюз. Те работят заедно, за да отстояват общите интереси на ЕС и на европейските граждани. Съществуват над 20 агенции и организации на ЕС, които имат специфични юридически компетенции, и 4 междуведомствени служби, които подпомагат институциите. Всички те изпълняват специфични роли – от изготвянето на законодателството и политиките на ЕС до тяхното прилагане и работата в специализирани области като здравеопазване, лекарствени продукти, транспорт и околна среда. Администрацията на ЕС се ръководи от 4 основни институции, които вземат решения. Тези институции заедно определят насоката на политиката на ЕС и изпълняват различни роли в законодателния процес: Европейският парламент (Брюксел/Страсбург/Люксембург) Европейският съвет (Брюксел) Съветът на Европейския съюз (Брюксел/Люксембург) Европейската комисия (Брюксел/Люксембург/представителства в държавите от ЕС) Тяхната работа се допълва от други институции и органи: Съдът на Европейския съюз (Люксембург) Европейската централна банка (Франкфурт) Европейската сметна палата (Люксембург) Институциите и органите на ЕС си сътрудничат активно с мрежата от агенции и организации на ЕС в страните от Европейския съюз. Основната функция на тези органи и агенции е да превръщат политиките в реалност по места. Около 60 000 служители на ЕС и друг персонал обслужват 450 милиона европейци (и много други хора по света). Техният брой всъщност е относително малък — за сравнение само Министерството на финансите на Франция има около 140 000 служители при население от едва 67 милиона души. Основни факти и цифри Институции Правомощията, отговорностите и процедурите на институциите на ЕС са определени в учредителните договори на Съюза: Договора за функционирането на Европейския съюз (1957 г.) и Договора за Европейския съюз (1992 г.). В по-скоро време с Договора от Лисабон (2007 г.) бяха внесени някои изменения и допълнения в техните компетенции. Четирите основни институции на ЕС, всяка със своите различни функции, работят в тясно сътрудничество, за да определят дневния ред на Съюза и да инициират и координират законотворчеството в него. По принцип Европейският съвет не приема закони. Той обаче може да постигне споразумение за промени в Договора за функционирането на ЕС. Неговата основна роля е да определя политическите насоки на ЕС. В повечето случаи Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия изготвят политиките и законите, които се прилагат в целия ЕС. Следваната от тях процедура се нарича обикновена законодателна процедура. По принцип Комисията предлага нови закони, а Парламентът и Съветът на Европейския съюз ги приемат. След това държавите членки ги прилагат, а Комисията следи за правилното им прилагане.