В бизнеса целта (на английски език goal) представлява идеалният резултат, желаното състояние, за което постигане се предприемат определени действия. Понятието е ключово за стратегическото управление и за управлението на проекти. В теорията на стратегическия мениджмънт целта е производна на мисията и визията на дадената организация или проект. В англоезичната литература се прави разграничение между goal (дългосрочна цел) и objective (краткосрочна цел). В българския език подобно разграничение не съществува. Краткосрочната цел обикновено е много по точно зададена и постигането ѝ може да се измери с ясни (често числени) критерии. Дългосрочната цел в повечето случаи е едно абстрактно понятие и понякога дори се припокрива с понятието идеална цел. Организация с идеална цел е такава, която преследва и насърчава върховните идеали и принципи, които смята за най-важни и полезни за обществото или за света като цяло. Тези идеали и цели могат да варират в зависимост от контекста и видът на организацията. Например някои организации могат да имат идеална цел да помагат на нуждаещите се, като предоставят храна, здравни грижи или образование в бедни райони. Други организации може да имат за цел опазването на околната среда и борбата срещу изменението на климата. Трети организации може да се стремят към постигане на мира и разбирателството между различните култури и народи. Важно е да отбележим, че идеалната цел на организацията не винаги може да бъде постигната напълно или веднага - всъщност ако би могла да бъде постигната бързо, тя всъщност не би била идеална цел, а краткосрочна реална такава. Обикновено организациите работят за постепенното постигане на тези идеали, използвайки различни стратегии и дейности.
Идеалът представлява абстрактна концепция, която обикновено се отнася до най-високите или най-желаните ценности, качества или стандарти, към които човек или цялото общество стремят да се придържат. От чисто философска гледна точка понятията идеал и идеална цел се припокриват почти напълно, поради което и идеалът като понятие и концепция се разглежда именно в тази секция на нашия сайт. Идеалът може да включва морални, етични, културни, социални или лични аспекти. Идеалите служат като ориентир, който насочва действията и усилията ни към постигане на най-доброто възможно състояние или резултат (цел). Те ни вдъхновяват да преследваме по-добро образование, да стремим към справедливост, да изразяваме себе си през творчеството или да работим за подобряване на света. Идеалите могат да се различават при различните хора и култури. Например, за някои идеалът може да бъде личната свобода и самореализация, докато за други може да бъде социална справедливост и равенство. Те могат да се променят и развиват с течение на времето, в съответствие с променящите се ценности и виждания на обществото. Важно е да отбележим че идеалите могат да бъдат недостижими в пълнота, но те служат като мотивираща сила, която ни насърчава да се стремим към по-добро и по-високо ниво на съществуване и постижения. Според много философи идеалът затова е идеал, защото е непостижим - важно е не самото достигане на идеала, а усилията, които човекът полага за постигането му. В една популярна песен на състава Аеросмит се казва "Life's a journey, not a destination". Тук авторът на тази секция се замисли за неговия собствен идеал - шестица по български и литература в пети клас. Този идеал така и не беше постигнат, но по пътя към него беше завоювана заветната тройка.
На български език думата цел може да има няколко различни значения:
Цел като намерение или задача
Целта е това, което желаете да постигнете или към което се стремите. Това може да бъде нещо конкретно, като постигане на определена професионална позиция, завършване на образование, създаване на семейство и т.н.
Цел като мишена или обект, върху който е насочено действие - например, стрелецът може да има за цел да уцели мишена.
Цялост или запазване на нещо в непроменено състояние - целостта на физически обект означава, че той не е повреден или разрушен.
Физически обект, който се използва в спорт или игра, към който се стреми да се насочи действието или да се уцели. Примери за това са мишена при стрелба, футболна врата и други. Дори футболният термин гол (вкарване на топката във вратата на противниковия отбор) произхожда от английската дума за цел - goal
Метафорично значение, което означава предмета, към който е насочено вниманието или усилията на човек. Това може да бъде идеал, предизвикателство или обект на желание. Например, може да кажем, че нашата цел е да бъдем щастливи, да постигнем успех или да помогнем на другите.
Видове цели:
Доходност - свързани с реализираната печалба за година период
Пазарни - свързани с насоченост на продукта
Ресурсни - финанси, материални, подобряване на качеството на човешките ресурси
Иновационни - свързани с разработката на нови технологии
Социална отговорност - влиянието на фирмата върху обществото, осигуряване на различни социални придобивки на хора с увреждания, стари хора и изобщо такива в неравностойно положение
Екологични - подобряване на производствените процеси, така че да се консумира по-малко енергия, да се отделят по-малко вредни емисии и като краен резултат - да се замърсява минимално околната среда
Производителност на труда. При нормални условия и адекватен мениджмънт производителността на труда във всяка една компания расте линейно или дори експоненциално - независимо от сектора и предмета на дейност на компанията. Това се дължи на множество фактори - усъвършенстване на средствата за производство, натрупване на опит от страна на екипа на компанията, разширяване на контактите и клиентската база данни и много други. Така постепенно намаляват разходите, свързани с дейността на компанията. При наличие на конкурентна среда това по естествен път води до намаляване на цената на крайния продукт - независимо дали той е стока или услуга. Поради това дефлацията е до голяма степен нормален процес, стига паричната политика на правителството на съответната държава да бъде разумна. За съжаление в повечето държави през последните години паричната политика е рискова и неразумна - емитира се парична маса без реално покритие, което в крайна сметка силно повишава инфлацията
Съществува взаимодействие между целите на компанията и целите на проекта. Целите на компанията включват: висока производителност, ръст, стабилност и др. За съпоставка целите на проекта може да включват: време, работа, доставки, стойност, експлоатация.
Ако помислим за цел, която сме си поставили в предишен период от време и сега е постигната, възникава логичният въпрос - какво е различно сега, как постигнатият резултат вече ни служи и улеснява живота ни? Следващият въпрос е: по какъв начин това постижение служи за основа на нови цели? Този подход понякога се нарича "От цел към инструменти и ресурси" и ако се разгледа като гориво за мотивацията ни, постигнатите цели стават средство за постигане на нови цели. Разбира се, логично и закономерно възниква философският въпрос - докога човек е необходимо да си поставя нови и нови цели и не идва ли момент, когато всеки един от нас е необходимо да си даде почивка? Отговорът е човекът е човек, докато се стреми към нещо и има цел; в момента, в който вече няма цел, той се превръща във вегетиращ жив организъм, който само поддържа жизнените си процеси. Разбира се, не бива да се изпада в крайности, тъй като много често преследването на нови цели може да доведе до професионално прегаряне - така нареченият бърнаут.
Може би голямата цел на всеки работещ би трябвало да бъде постигането на по-добър баланс между работа и лично време. Всяка една изпълнена стъпка ще ни послужи като основа или инструмент (ресурс) за постигането на следващите цели. Отдалечаването на погледа от детайла и виждането на цялостната картина ни позволява да разберем взаимосвързаността им. При дефинирането на целите като инструменти или основа за нови цели за бъдещето се осигурява един доста по-гобър комфорт в процеса на работата и намаляване на напрежението - профилактика на бърнаута. По този начин мисълта за промяната увеличава енергията и готовността за работа за превръщането на нашето желание в реалност.
При различните хора изречението "Време е за нови цели" действа по различен начин. Най-общо психолозите са описали три типа реакции:
Отрезвяващо - като силата на зимен вятър, нахлул през отворена врата в декемврийска вечер
Разочароващо - като звука на надраскана грамофонна плоча, прескачаща интервали от любима песен
Жизнеутвърждаващо - като звука на пукот на дърво в коледна камина
Ако мисълта за поставяне на нови цели рязко охлажда ентусиазма ни за действие, то причините биха могли да са няколко. На първо място е преумората и необходимостта от почивка. Тя в много случаи може да доведе до намаляване или пълно изчезване на желанието за нови цели. В много други случаи пък се касае за преразглеждане на приоритетите. Несигурността (понякога за добро) може да доведе до преоценка на целите и промяна на приоритетите. Често животът ни предлага нови възможности - това е подходящ момент, преди да се впуснем в целеполагане, да преосмислим кого и какво е нужно да вземем предвид, като планираме бъдещето/
В случай че поставянето на нови цели ни демотивира, липсата им може да има здравословен ефект - отново като профилактика на професионалното прегаряне. Възможно е целите да са прекалено амбициозни, което отново налага преоценката им. Липсата на яснота и специфичност също може да довежда до разочарования - как, с кого, докога и с какви средства следва да се постигне новата цел? Това би трябвало да се осмисли добре, без да се изпада в крайности. В английския език има хубав термин за това - overthinking. Липсата на връзка с личните ни ценности също може да бъде причина за загубата на мотивация за преследване на нови цели; според една общоприета дефиниция убеждението е това, което избираме да направим когато никой не ни гледа и не изисква нищо от нас. Мисълта за неуспех или страхът от провал могат да доведат до демотивация, а най-бързият начин това да се случи е сравняването с другите. Претоварването с цели (много на брой, макар и постижими) в много случаи действа дори по-зле от поставянето само на една цел, дори и тя да е прекалено амбициозна.
Когато мисълта за поставянето и постигането на нови цели ни действа жизнеутвърждаващо, тогава всички е наред - индивидът има силна мотивация и е упорит и последователен.
Изразът "целта оправдава средствата" се използва за да се изрази идеята че етичните или моралните съображения могат да бъдат пренебрегнати или обосновани, ако те служат за постигане на важна, голяма или висша цел. Това може да се тълкува по различни начини и може да бъде обсъдено от етична, философска или политическа гледна точка. Въпреки че този принцип може да бъде валиден в някои ситуации, той също така може да бъде и доста опасен - в случай че се злоупотребява. Използването на неетични или неморални средства за постигане на всяка една цел може да доведе до негативни последици и да подкопае доверието и легитимността в даден процес, организация или индивид. Важно е да се има предвид че етичните норми и стандарти могат да варират в зависимост от контекста и обществото. Обсъждането на сентенцията "целта оправдава средствата" често води до философски и етични дебати относно баланса между постигането на цели и спазването на морални принципи.