Образованието е единен целенасочен процес на възпитание, обучение и придобиване на съвкупни знания, умения, ценности, социални убеждения и навици. В широкия смисъл на думата образованието е процес на формиране на ума, характера и физическите способности на дадена личност, а също така и предаване на знанията, натрупани с поколения в областта на науката, културата и технологиите. Образователните методи включват лекции, дискусии, семинари, демонстрации (примери), лабораторни упражнения, обучение и насочени изследвания. Образованието се извършва под ръководството на компетентни и авторитетни педагози: учители и преподаватели, но учащите могат също така и да се самообразоват. С помощта на Интернет се разширява възможностите за такова самообразование. Образованието може да се проведе в официална и неофициална среда и всеки опит, който има формиращо влияние върху начина, по който човек мисли, чувства и действа може да се счита за образователен. То се разделя официално на няколко етапа и се осъществява в различни учебни заведения, които са предучилищна възраст и детска градина, основно училище, средно училище и след това колеж, университет, институт или научаване на занаят. След завършване на всеки етап се издава диплома или удостоверение. Правото на образование е признато от повечето правителства, включително и на глобално ниво: Член 13 от 1966 г. Международен пакт на ООН за икономически, социални и културни права признава всеобщото право на образование. В повечето страни образованието е задължително до определена възраст - в България по времето на социализма имаше задължително средно образование, докато в момента задължително е основното. Образованието е един от основните сектори на икономиката в Статистическата класификация на икономическите дейности за Европейската общност. Методиката на обучение се нарича педагогика. Образованието води началото си от праисторията, когато възрастните обучават младите хора в знания и умения, считани за необходими в тяхното общество. В първобитните общества това традиционно се постига устно и чрез имитация както показват антропологични изследвания. Разказването на истории предава знания, ценности и умения от едно поколение на друго. Когато културите започват да разширяват познанията си отвъд уменията, които могат лесно да бъдат научени чрез имитация, започва да се формира формалното образованието. Училища съществуват в Шумер през 3-тото хилядолетие пр.н.е., както и в Египет от времето на Средното царство. Платон основава академия в Атина, която е първата институция за висше образование в Европа. Град Александрия в Египет, създаден през 330 г. пр.н.е. става наследник на Атина като интелектуална люлка на Древна Гърция. През 3 век пр.н.е. в Древен Египет е построена и голямата Александрийска библиотека. Европейските цивилизации претърпели срив на грамотност и организация след падането на Рим през 476 година.
Конфуций (551 – 479 г. пр.н.е.) е най-влиятелният древен философ на Китай в провинция Лу, чиято образователна гледна точка продължава да оказва влияние върху обществата на Китай и съседите ѝ Корея, Япония и Виетнам. Той събира ученици и търси владетел, който да приеме неговите идеали за добро управление, но хе успява. Аналектите на Конфуций са записани от последователите му и продължават да оказват влияние върху образованието в Източна Азия в съвременната епоха. Средновековие и Ренесанс Наланда – древен център за висше образование След падането на Древен Рим и издигането на ролята на Католическата църква, тя остава единствен източник на грамотност в образованието за Западна Европа. Създава катедрални училища през Ранното средновековие като центрове за висше образование. Впоследствие някои от тези учреждения се превръщат в средновековни университети и стават предшественици на много от съвременните университети в Европа. В средата на Средновековието Катедралата Шартър управлява известното и влиятелно Катедрално училище Шартър. Средновековните университети в западното християнство са добре интегрирани из цяла Западна Европа, насърчава се свободата на изследване. На тях се дължи голямото разнообразие от проницателни учени и природо-философи като Тома Аквински от Неаполитанския университет, Робърт Гросетест от Оксфордския университет, ранен тълкувател на систематичен метод за научни експерименти и Свети Алберт Велики, пионер в полето на биологичните изследвания.
През Средновековието под ислямския халифат в рамките на Близкия изток, простиращ се от Иберийския полуостров на запад до река Инд на изток и до Династията на Алморавидите и Малийската империя на юг, процъфтяват ислямските науки и математика. Ренесансът в Европа поставя началото на една нова епоха на научни и интелектуални търсения и разбирания на древните гръцки и римски цивилизации. Около 1450 г. Йоханес Гутенберг разработва печатарска преса, която позволява произведенията на литературата да се разпространяват по-бързо. Европейската имперска епоха става свидетел на европейските идеи за образование по философия, религия, изкуство и наука, които се разпространяват по целия свят. Мисионери и учени допринасят с нови идеи от други цивилизации чрез китайските мисии на йезуитите, които играят значителна роля в предаването на знанията, науката и културата между Китай и Европа, превеждат европейски творби за китайски учени като сборника „Елементи“ на Евклид заедно с мислите на Конфуций за европейската публика. Епохата на Просвещението среща появата на по-светска образователна перспектива в Европа. Съвременно образование От пълното възстановяване на познанието за Гърция и Рим, което се случва по времето на Ренесанса се ражда новата образователна концепция за хуманизма през шестнадесети век, продължена по време на барока. В съвременната епоха се раждат модерните образователни системи, вдъхновени от работата в Прусия на Ян Амос Коменски и наречени пруско образование, повечето от които организирани и контролирани от държавата. Още от втората половина на 20 век училището като институция остарява и показва неспособността на традиционния модел да отговори на належащите нужди на обществото, което скоро се поема от други институции Гарсия Аретио, Руиз М., Гарсия М., 2009). В края на 20-и и началото на 21 век започва да се утвърждава нова образователна система, наречена холистично образование. В повечето страни днес, редовното обучение, независимо дали в училище или по друг начин е задължително за всички деца до определена възраст. Поради това разпространението на задължителното образование, съчетано с нарастване на населението, ЮНЕСКО изчислява, че през следващите 30 години все повече хора ще получават официално образование, отколкото в цялата човешка история до този момент.
Етапи Предучилищно образование Основна статия: Предучилищно образование Малки деца в детска градина в Япония Предучилищното образование обикновено обхваща деца на възраст от три (в някои страни – от нула) до пет години и предхожда формалното и често задължително училищно образование. То се извършва в детските градини и има за цел първоначална социализация на децата и минималната им подготовка за обучение в училище – на ниво първични навици на четене, писане и смятане. В България предучилищното образование започва на тригодишна възраст, но задължителни са само третата и четвъртата година, които освен в детски градини може да се провеждат и в училищата.[14] Основно образование Основна статия: Основно образование Ученици в основно училище със своята учителка, Колумбия, 2014 Основното образование обикновено включва първите пет до седем години формално, структурирано общо образование. Като цяло основното образование продължава от шест до осем години, които започват на възраст пет или шест години, въпреки че това варира в отделните страни. В световен мащаб около 89% от децата на възраст от шест до дванадесет години са записани и посещават основно училище и този процент нараства.[15] В рамките на програмата „Образование за всички“, управлявана от ЮНЕСКО, повечето страни са се ангажирали с универсалното записване в началното образование до 2015 г., а в много държави то е задължително. Разделението между основното и средното образование е до известна степен произволно, но се случва на около единадесет или дванадесет години. Някои образователни системи имат отделни средни училища, като преходът към последния етап на средното образование се осъществява на около четиринадесет години. В Индия например задължителното образование обхваща повече от дванадесет години. В България основното образование е с продължителност 7 години и се осъществява на два етапа – начален (от първи до четвърти клас) и прогимназиален (от пети до седми клас). Основно образование се получава в основни (първи до седми клас), начални (първи до четвърти клас) или прогимназиални училища (пети до седми клас). Средно образование Основна статия: Средно образование В повечето съвременни образователни системи по света средното образование обхваща формалното образование, провеждано по време на юношеството. То представлява преход от обикновено задължителното и неспециализирано основно образование към незадължителното по-специализирано висше образование. Границата между основното и средното образование варира и е различна в различните страни, а понякога и в рамките на една страна, но обикновено е между седмата и десетата година на формалното образование. Целта на средното образование може да бъде даването на общи познания, подготовката за висшето образование или направо подготовката за определена професия. Училищата се наричат средни училища, гимназии, техникуми (професионални училища), колежи, дори лицеи. В България средното образование е с продължителност 5 години (от осми до дванадесети клас) и завършва с държавни зрелостни изпити по определени учебни предмети.[16] Средно образование се получава в обикновени и профилирани гимназии (девети до дванадесети клас), в професионални гимназии (от между седми и девети клас до дванадесети клас) или в средни общообразователни училища (първи до дванадесети клас).[17] Средното образование в Съединените щати се появява през 1910 г. Нарастването на големите корпорации и напредването на технологиите в заводите изисква квалифицирани работници. За да се отговори на това ново търсене на работа, са създадени гимназии с учебна програма, ориентирана към практически умения. Това се оказа благоприятно както за работодателите, така и за служителите, тъй като подобреният човешки капитал понижава разходите за работодателя, докато квалифицираните служители получават по-високи заплати. Средното образование има по-дълга история в Европа, където граматическите училища датират от 16 век, под формата на държавни училища, училищни такси или благотворителни образователни фондации.
Висшето образование, наричано още трето, е последната степен на формалното образование, която не е задължителна и следва след завършването на средно образование. То включва висшето и следдипломно обучение, както и професионалното образование и обучение. Извършва се в специализирани училища, обикновено наричани университети или колежи, и след завършване следва получаването на диплома и/или академична степен. В съответствие с Болонската декларация в България се подготвят кадри в трите основни степени – бакалавър, магистър и доктор. В наши дни в повечето развити страни голяма част от населението, в някои страни до 50%, посещават висши училища през някаква част от живота си. По тази причина висшето образование играе важна роля в националните икономики на тези страни – като значителен стопански сектор само по себе си и като източник на обучена работна сила. Университетското образование включва дейности в областта на преподаването, научните изследвания и социалните услуги. Някои университети се състоят от няколко колежа. Един тип университетско образование е свободното изкуство,[19][20] което може да се определи като университетска програма, която има за цел да даде широки общи познания и да развие общи интелектуални способности, за разлика от професионалната или техническа учебна програма. Образование за възрастни и специално образование Основна статия: Учене през целия живот Основна статия: Образование за възрастни Основна статия: Специална педагогика Образованието за възрастни включва различни форми на обучение след завършването на формалното образование. То може да се провежда на работното място, чрез специализирани курсове на средни или висши училища, в организирани специално за тази цел учебни центрове. Често то включва различни курсове за разширяване и подобряване на професионалната квалификация. Специалното образование е предназначено за индивиди, които са със специални нужди: трудности в процеса на ученето – тук могат да влизат например аутизъм, дислексия, моторни и сетивни нарушения, умствена недостатъчност и проблемно развитие. Тук влизат и индивиди в другата крайност – с изключителни способности, които не са характерни за тяхната възраст.
Образователната психология се занимава с изследване и изучаване на начина по който различните хора учат в учебна среда, изследване на методите и способите на учене в образователната среда, както и на ефективността на образователната система, процесите на обучение и социалната психология на училищата като организации. Образователната психология следи как учениците се развиват с годините, постиженията в образованието, талантливите деца или децата с увреждания. Често термините образователна психология и училищна психология се използват взаимозаменяемо. В нея се включват широк диапазон от специалисти и дейности – учебен дизайн, технология на обучението, развитие на учебния план, невронаука, организационно обучение, специализирано образование (за деца с недъзи) и ръководство на класната стая. Образователната психология допринася за развитието на когнитивната наука и учебните науки. Стил и модалност Най-често споменаваните учебни стилове са:[21] Визуален – към този вид принадлежат по-голямата част от хората, необходими са картини и възприятия с очите; Слухов – при този вид хората учат най-добре слушайки, възприемайки и обработвайки информацията със слуха; Мобилен – базира се на движение и най-вече конструирайки нещо с ръцете. При някои индивиди има съчетание на няколко стила. Други често използвани модалности включват музикални, междуличностни, словесни и логически. Джоузеф Рензули препоръчва различни стратегии за преподаване за да могат да се приобщават индивиди с различни стилове и модалности.[22] Някои теории предлагат всички хора да се възползват от разнообразието от начини на обучение, докато други предполагат, че хората имат предпочитан стил на учене, като по-лесно това става с визуални или мобилни преживявания.[23] В резултат от последната теория се счита че ефективното преподаване трябва да включва разнообразни методи на преподаване, които обхващат и трите стила на учене, така че различните ученици да имат равни възможности да учат по начин, който е най-ефективен за тях.[24] Неотдавнашно проучване обаче твърди, че няма адекватна база от данни, която да оправдава включването на оценките на стила на обучение в общата образователна практика.[25] Учебна програма Във формалното образование учебната програма представлява набор от курсове и тяхното съдържание, които се предлагат в училище или университет. Като идея, учебната програма произтича от латинската дума за състезателен курс, отнасяща се до хода на делата и преживяванията, чрез които децата растат да стават възрастни. Учебната програма е предписателна и се основава на по-обща учебна програма, която просто уточнява какви теми трябва да бъдат избрани и на какво ниво да се постигне определена цел или стандарт. Академичната дисциплина е отрасъл на знанието, който се преподава формално в университета. Всяка дисциплина обикновено има няколко клона. Примери за широки области на академичните дисциплини включват природните науки, математиката, компютърната наука, социалните науки, хуманитарните науки и приложните науки. Образователните институции могат да включат изящните изкуства като част от учебните планове или в специалности в колежи и университети като избираеми. Различните типове изящно изкуство са музика, танц и театър.[27] Преподаване Инструкцията или преподаването е начин да се улесни и спомогне обучението на друго лице. Инструкторите в началните и средните училища често се наричат учители и ръководят обучението на учениците и могат да черпят от много теми като четене, писане, математика, наука и история. Инструкторите в институциите след средното образование биха могли да се наричат учители, инструктори, професори или преподаватели, в зависимост от вида институция. Те обикновено преподават само тяхната специфична дисциплина. Качеството на учителите е много важен фактор, оказващ влияние върху представянето на учениците, но не е единственият. Страни, като Финландия и Сингапур например, които имат високи резултати на международни тестове, разполагат с многобройни политики, които гарантират, че учителите, които наемат, са възможно най-ефективните и най-добрите.[28][29] Учителите трябва да са не само висококвалифицирани, но и да имат понятие от педагогика, да обичат деца и да са готови да се развиват. Според много автори високите постижения в образованието са от съществено значение за страните за да бъдат те способни да постигнат високо ниво на икономическо развитие. Емпиричният анализ изглежда подкрепя теоретичното предполагане, че бедни страни могат да растат икономически по-бързо от богатите страни, защото те могат да „внесат“ и усвоят последната дума на технологиите, неща които вече са изпробвани и тествани в богатите страни. Все пак технологичният трансфер изисква мениджъри със знание и инженери, които са способни да оперират с нови машини или практики на производство, заети от страните лидери в технологиите, за да могат по този начин да затворят „бездната“ чрез имитация. За това, способността на една страна да учи от лидерите в определена област и особено в областта на технологиите е функция на нейния „човешки капитал“. Скорошно изследване на детерминантите за общия икономически растеж набляга на важността на фундаменталните икономически институции[31] и ролята на когнитивните умения.[32] В индивидуален аспект икономическата литература, която засяга това как нивата на доход са свързани с образованието и друг тип човешки капитал, следва работата на икономиста от чикагската школа Якоб Минцер.[33] Според Даниел Чечи семейните характеристики също са от значение за образователните и след това икономическите резултати в индивидуален аспект.
Все още не съществува еднозначно определение за качествено образование. Всяка световна организация има своя дефиниция, опитваща се да фиксира недвусмислено най-важните характеристики за едно образование, което да е в състояние да гарантира постигането на най-високи резултати. Независимо от различията в определенията два елемента присъстват във всички тях. Тези елементи са: Способността да разбираш и да се ориентираш в обкръжаващата те среда. Ориентираността е цел номер едно във всички образователни системи. Постиженията на системата по този критерий са ясен индикатор за нейното качество. Докато отчитането на постигнатото по този индикатор е сравнително лесно – поне в индивидуалните общества или посредством сравнения между нациите, – много по-трудно е да се открият зависимости, които да обяснят какво е необходимо да се направи за подобряването на резултатите. С други думи, ако качеството е определено от ориентираността, то методите за подобряването ѝ съвсем не са универсални и лесни за дефиниране. Те все още са обект на дискусия. Ролята на образованието в поощряването на творческото и емоционалното израстване на учещия в дух на мирно съвместно съществуване, сигурност и гражданска отговорност; равнопоставеност и приемственост на културните ценности през поколенията. Много от тези цели са дефинирани и преследвани по различен начин в различните краища на света. Отчитането на постигнатите резултати по тези критерии е много по-трудно сравнено с ориентираността. Образователни технологии и бъдещето на образованието Основна статия: Образователна технология Образователната технология е изучаването и етичната практика на улесняване и подпомагане на учебния процес и подобряване на представянето на учащите чрез създаване, използване и управление на подходящи технологични процеси и ресурси. Терминът образователна технология включва инструктивната теория и теорията на обучението, както и софтуер, хардуер и интернет приложения и дейности. Като образователни технологии могат да се разглеждат телевизията, интерактивните SmartBoards, калкулатори, компютри и дори смартфони. Тези технологии улесняват значително процеса на обучение, правят го по-бърз и достъпен. Това от своя страна спомага да се измести фокуса и да се приеме един нов по-практичен подход към обучението и образованието. Много страни днес драстично променят начина, по който обучават своите граждани. Светът се променя с все по-бързо темпо, което означава, че много знания стават неактуални, неточни или ненужни много бързо. Отделно знанията и информацията в наши дни е лесно достъпна. Поради всички тези фактори акцентът се пренасочва към преподаване на умението да се учи. Изисква се гъвкавост и приспособеност. Финландските училища дори започнат да се отдалечават от редовните учебни програми, насочени към определени учебни предмети, като вместо това въвеждат разработки като обучение, базирано на явления, проекти, където студентите изучават концепции като промяна на климата.
Съвременните специалисти в много случаи трябва да имат по един ментор, който да бъде с 15 - 20 години по-млад от тях. Младите хора възприемат доста по-бързо и по-адекватно технологиите и информационната среда. Колкото и парадоксално да звучи, това може да се случи най-добре в сферата на университетското образование. Академичната среда в мястото, където новостите престояват известно време и едва след това се въвеждат в практиката. Точно тази среда осмисля и подрежда иновациите. Така се създава комплекс от проверено знание, изчистено както от стари теории, така и от моментният, но бързо затихващ ентусиазъм - той е присъщ на самозвани коучове, престорено енергични празнодумци и всякакви алхимици на бързия успех. От много дълбока древност обаче същестува един тежък проблем - хора, които имат огромен практичен опит и биха били полезни наставници, в много редки случаи започват да преподават. Всяка една академична среда се опитва да привлече практици, но това все не се получава. Практиците просто не желаят - нямат време и сили да преподават. Денонощието има само 24 часа, от които е необходимо човек да спи поне 7 или 8 часа. Дори и най-големият ентусиаст и най-организираният човек няма как да трупа практичен опит и в същото време да преподава - физически е невъзможно. И до днес в академичните среди се разпространява едно изречение - анекдот: който може, работи, който не може, преподава. Освен това практиците доста по-трудно могат да облекат вижданията си в академичен стил. Изисква се особено умение, за да можеш да събереш и обобщиш знанието и опита, които си натрупал, след което да ги обясниш на по-високо ниво, като ги свържеш с теории. Много малко хора имат подобни умения и това ги прави изключително ценни - особено в областта на медицината, но също и във всяка една сфера на човешката дейност. Практиката е пълна с показателни примери - най-успешните хора от света на бизнеса никога не са водили икономически лекции. Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Джеф Безос и Елън Мъск никога не са преподавали в университет - защото са изключително ангажирани и нямат физическо време за това.
Обичайно е практиците да преподават с примери. Обикновено те казват - в нашата компания правим това и това, защото то работи на практика и се е доказало с течение на времето. Всъщност този начин на преподаване е нагледен и съответно изключително ефективен; необходимо е обаче зад примера да стои теория или концепция, която да обяснява защо нещата се случват именно по този начин; също така е необходим анализ относно това дали пък по друг начин няма да се случат още по-добре? Без тази задълбоченост дори и най-квалифицираната дейност се превръща в занаятчийство. Само по себе си това не е нещо лошо - от около 5000 години занаятите имат изпитана и доказана система на обучение; йерархично се върви по стъпалата чирак - калфа - майстор и дори държава със силно развита образователна система като Германия все още има образователната степен майстор - зъботехник.
Самото университетско образование има достатъчно много позитиви. От една страна то дава обобщен обем от знания и умения, от които професионалистите могат да се вузползват. От друга - създава среда за професионални дискусии и познанаства. Освен обучението университетите организират различни събития от всякакво естество, които съществено увеличават познанията и контактите. Разбира се, за да има по-голям успех, е необходимо по-тясно взаимодействие между университетите и бизнеса - както в приложните, така и във фундаменалните науки. Единствено в най-известните и най-големите университети се канят за лектори мениджъри на компании, и то предимно такива от средно ниво.
Образованието се превръща в стока, която вече не е запазена само за деца. Възрастните също се нуждаят от нея. Вижте също Как да се възползвате максимално от менторството Късметът да имаш корпоративни наставници. Гандалф от "Властелинът на пръстените", Йода от "Междузвездни войни" или М от ранните романи на Иън Флеминг за Джеймс Бонд действат като наставници, даващи мъдри съвети и напътствия на по-малко опитните. В реалния живот, както и в художествената литература, значението на предаването на мъдрост, натрупана чрез опита и възрастта (Йода е на 900 години, Гандалф е на над 1000), става все по-важно. В интерес на компанията е да запази щастието и лоялността на служителите си, дори ако сътресенията на пазара на труда, предизвикани от "голямото оттегляне" при пандемията, отшумяват. За тази цел може да послужи една добра схема за наставничество. Полезно допълнение към корпоративния арсенал Менторството на работното място отдавна е неформална практика, прикрита под формата на разговор до кафемашината или посещение на бар с по-дългогодишен и по-старши колега. Дори и най-успешните смятат изслушването за полезно допълнение към корпоративния арсенал. В продължение на над 30 години Бил Гейтс се е обръщал за съвети към друг милиардер - Уорън Бъфет. Питър Тийл, друг технологичен барон, смята Рене Жирар, френски полимат и от време на време и философ, за един от най-големите си вдъхновители. През последните години компаниите се стремят да формализират споразумение, чиито очевидни предимства са подхранването на чувството за връзка и лоялност, както и подпомагането на предаването и развитието на умения. Целта е да се подкрепят служителите и да се повиши увереността им чрез споделяне на знания и опит. В най-добрия случай, когато между наставника и наставлявания има истинска връзка, подобни договорености могат да помогнат на вторите да предложат нови идеи и да се справят с проблемите. И така, как фирмите изграждат най-добрите схеми за наставничество? За да бъдат успешни, е необходимо да има известна степен на разбирателство, както и високо уважение към лицето, чийто съвет се търси, независимо от възрастовата разлика и произхода. Маурицио Орлакио, бивш мениджър в хотелската верига Four Seasons, приписва кариерата си на отношенията с наставника си - по-възрастен ръководител, който го е научил как да мотивира служителите си, а и себе си. Схемите трябва да се ръководят самостоятелно, като младшата страна поема водеща роля в организирането на дискусии, които винаги са поверителни. Най-добре да се позволи на служителите сами да изберат лицето, с което най-много биха искали да обсъдят кариерната си ориентация, независимо от позицията му в корпоративната йерархия. Потърсените наставници могат да бъдат поласкани, но все пак да откажат. Компаниите все повече осъзнават значението на личното общуване с полезни колеги. По-внимателно с непоискани съвети Ако искате да се превърнете в ценен наставник, не започвайте с предлагане на непоискани съвети. Ако сте наставлявани, не търсете решения на лични проблеми (провалени романтични връзки, пърхот) и не искайте пари за плащане на гаранция. Но всичко останало, свързано с работата, трябва да бъде открито за обсъждане. "Чувствам се разколебан, всичко това е твърде много, за да го възприема" е също толкова основателно твърдение, колкото и да разговаряте за дългосрочните перспективи на кариерата си. Компаниите все повече осъзнават значението на личното общуване с полезни колеги. Никълъс Блум от Станфордския университет установява, използвайки данни от стотици организации от началото на пандемията, че наставничеството на новоназначени служители е ключова причина за връщането им на работното място два или три дни в седмицата. Дейвид Соломон, главен изпълнителен директор на Goldman Sachs, също подкрепя подобни мерки, като призова за пълно връщане в офиса.
Въпреки усилията на Goldman работата от вкъщи се е превърнала в нещо обичайно след пандемията. Затова и виртуалното наставничество все още има своята роля. Както при всяка онлайн връзка, изграждането на доверие и взаимоотношения отнема повече време. Без значение колко ясно са установени границите, когато сесиите се провеждат в Zoom с включени камери, неизбежно се навлиза в личното пространство. Bartleby препоръчва да изглеждате относително представително и да се въздържате да вземете бира от хладилника. Това, което изглежда естествено при директната среща, невинаги се пренася добре онлайн. Обратното наставничество също е на мода. Партнирането на младши служител с ръководител, чието разбиране за многообразието и другите разлики при поколенията може да се нуждае от опреснителен курс, би могло да донесе ползи. Може да се обсъжда колко ще научи един опитен главен финансов директор от милениъл, но най-добрите наставнически отношения винаги са двупосочни. Независимо дали става дума за обяд, питие или разговор на паркинга, ползите от менторството са неоспорими, ако то насърчава по-приятелска култура, задържане на персонала и развитие на талантливи служители. Припомнете си спокойното държание на Йода и неговата галактическа мъдрост, а не загадъчния му начин на изразяване. Идеята е да намерите, ако не старши джедай, то поне някой, с когото да разговаряте, когато се чувствате затруднени в работата си. Понякога споделянето на едно кафе може да бъде също толкова силно, колкото и боравенето със светлинен меч.
Създателят на PISA: Истинският тест на образованието е животът Това, което правиш в училище днес, е икономиката в бъдеще, твоето общество, твоята демокрация утре Създателят на PISA: Истинският тест на образованието е животът Споделяне 1493 прочитания 2 коментара 2 препоръчвания Запазване Мария Дойкова Мария Дойкова 16 февруари 2024 08:00 © Цветелина Белутова Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал" ralevdental@gmail.com Вашият email Интервюто със създателя на теста PISA Андреас Шлайхер идва като следствие от плашещата тенденция за тоталния срив в средното ниво на българското образование. Резултатите от последните проведени изпити само доказаха, че то все по-малко е в състояние да подготви учениците за живота, а самият Шлайхер и създаденият от него тест поставят акцента именно върху това. Посещението на германския математик, статистик и изследовател в областта на образованието в България е част от усилията за смяна на посоката и радикална промяна, така че то да е по-адекватно на света днес и утре. Какви изводи могат да се направят за България от резултатите на тестовете PISA? В България съм именно за да говоря за резултатите от теста PISA, но също така и да работя с правителството и заинтересованите страни, за да открием начините за обучение, взимайки и от опита по света. Това е необходимо основно за да може учениците да учат по-добре, учителите да преподават по-добре и училищата да станат по-ефективни. Не съм толкова песимистичен относно резултатите от тестовете. Знаете, те подчертават много недостатъци и предизвикателства, но също така виждате и много училища, които постигат много добри резултати. От дискусиите, които провеждам тук, в България, сега, забелязвам, че много хора са заинтересовани от образованието и подобренията в него, което е добър показател. С кого провеждате срещи при тази визита? Имам срещи, не директно с правителството, а с директори на училища и различни заинтересовани страни, включително организации, работещи в образованието. Смятам, че това е много важно. Образованието е "предприятие" на цялото общество. Не е достатъчно само да общуваме с правителствата. Какво споделят директорите на нашите училища? Гледните точки на директорите на училища са много разнообразни. Впечатляващо е всъщност, че мнозина от тях се стремят към нов вид образование. Когато разглеждате резултатите от PISA, общият резултат всъщност не е основният проблем. Проблемът се крие в това, че учениците са добри в препредаването на информация, но се сблъскват с трудности в самостоятелното мислене, прилагането на знанията си и творческото използване на знанието. Всяко училище, което съм посетил тук, изглежда, иска да се справи с този проблем. Те прилагат различни методологии, някои се фокусират върху учене чрез проекти, други - върху диалога с родителите, и така нататък. Виждам това като наистина позитивна инициатива. Има много енергия в системата, насочена към промяна на учебния подход, не само за леко подобрение на резултатите, а за нов начин на преподаване. Какво измерва тестът и каква информация носят резултатите от PISA и за кого е важна тя? Както знаете, PISA има различна ориентация от националните тестове. В националния тест фокусът е основно върху успехите на учениците по учебната програма, върху това, което те трябва да разглеждат. В PISA не поставяме толкова голям акцент върху знанието на учениците и върху това дали могат да си спомнят това, което са им преподали. Искаме да видим могат ли да приложат своите знания, могат ли да ги използват в непознати контексти. В реалния живот много предизвикателства се изпитват за първи път, като мобилизираш своите когнитивни, социални и емоционални умения. Така че това е ориентацията на PISA - да получи реалистична оценка на способностите на учениците да мислят самостоятелно, да работят с другите и да мобилизират своите знания и умения в нови ситуации. Информацията не е само за правителството, смятам, че това е огледало. Понякога картината, която виждаш в огледалото, не е това, което искаш, но това е стартовата точка за действие. Виждаш, че не ти харесва картината, започваш да правиш повече усилия, започваш да наблюдаваш какво прави някой друг, който прави нещата по различен начин. И мисля, че това е идеята на PISA - да осигури връзка между България и другите образователни системи, за да се учим едни от други, да се учим заедно. Така работи проучването на PISA. В първото проучване PISA в Германия например Германия се представи много зле и тогава много хора се събудиха и казаха: "Защо образованието във Финландия или Нидерландия се представя по-добре?" Това беше изключително стимулиращо за промяна. Успя ли тестът да постигне целта си? Да, считам, че в много страни PISA наистина трансформира начина, по който учениците учат. А в България? Да, прави ми впечатление, че и тук се движат към обучение, базирано на компетентности. За мен това е добър показател, че идеите за монолитна учебна програма започват да се утвърждават. Защото, знаете, светът вече не възнаграждава хората само за това, което знаят. Google знае всичко. Светът възнаграждава за това, което може да направите с това, което знаете. Мисля, че България прави стъпки, за да внедри това в изграждането на своята учебна програма. Това още не е реалност и нещо, което виждате, като резултатите от PISA, но мисля, че пътят е там и началото му е дадено. Не е лесно, защото родителите ще се съмняват и ще проявяват недоверие, учителите ще се съмняват. Ще има много съпротива в обществото срещу естествената промяна в образованието, но мисля, че това е правилната посока. На какво се дължи напредъкът на държави като Сингапур, Япония и Естония например през последните години на фона на общия спад на резултатите? Всъщност тези образователни системи започнаха промени много по-рано от България и изградиха основите за успеха си, затова днес те имат голямо предимство. Постиженията днес са икономиката утре, обществото утре, демокрацията утре. Аз мисля, че тези страни са много добре подготвени за бъдещето по отношение на знанията и уменията. А как го постигнаха? Всъщност те започнаха по много подобен начин. Сингапур някога беше бедна, ужасна държава, без образование. И разбра, че може да направи състезание към дъното с другите държави, или може наистина да подобри уменията на учениците си. Те избраха да направят образованието национален приоритет. Наистина напредваха стъпка по стъпка. На всеки десет години Сингапур променяше отново своята образователна система, не само я подобряваше, а наистина започна с много строго оформено образование. После си казаха, че за съвременната епоха това не е достатъчно добро и трябва да дадат повече права на учителите. Сега те казват, че да овластяваме учителите не е достатъчно, трябва да дадем права на учениците като самостоятелни, автономни личности. А Естония? Естония се представя много добре и това всъщност е много интересно. Когато погледнете Латвия, Естония, Литва, това са три страни, стартирали от точно една и съща точка, ставайки независими от старата съветска система, която имаха и започнаха със същото население и със същата демография. Всяка от тях избра много различен път. Естония радикално промени системата. Основният им подход беше да наемат млади, нови хора, които искаха да преобразуват образованието, искаха да го презаредят, да стане цифрово. Всичко това и всички тези хора станаха движеща сила. Те наистина направиха прелом в системата и направиха нещо различно. Латвия каза, че ще бъде по-внимателна. Те променяха всичко малко по-постепенно, но пък все още се борят с трансформацията. А Литва радикално промени някои неща, а други не. Така че те са по средата на процеса по промяна. И е много интересно да се наблюдава как три страни, започващи от подобна точка, избират различен път. Но не мисля, че България трябва да бъдете толкова радикални като естонците, това е много трудно, защото има опасност да създадете много разделение в обществото, ако го направите. Това е много противоречиво. Мисля, че има други системи като Португалия и Южна Европа, които също са били много иновативни и доста изобретателни в своята образователна система. Например ако сте били учител по спорт в Португалия в миналото, вашата единствена задача е била да направите всеки ученик спортист. Внезапно обаче ви казват: "Вие сте учител по спорт, трябва да учите учениците да поемат отговорност за себе си, за другите, да ги учите да развиват смелост, да развиват лидерство и т.н." И така във всяка предметна област вие подкрепяте подлежащите стойности, вече не просто преподавате съдържанието на предмета, но сте тук, за да помогнете на учениците да приемат различни подходи, за да станат по-отговорни. Португалия всъщност са много успешни в промяната на мисленето на учителите. Как трябва и трябва ли изобщо учениците да се подготвят за теста? Необходима ли е отделна подготовка на учениците, или общообразователната училищна подготовка трябва да е достатъчна? Аз не вярвам, че подготовката за тест трябва да бъде цел на образованието. Тестът трябва да бъде отражение на образованието. Добър ученик, който е добре образован, не се нуждае от подготовка за какъвто и да било тест. Учениците, на които липсва образование, могат да преминат теста в краткосрочен план, но това, което научават за тест, после бързо го забравят. В това няма устойчивост. Доброто внимание е отговорът. Така че учениците да могат да задават въпроси на ментор, защото не искаме да тестваме дали те могат просто да запомнят материала. Искаме да тестваме дали могат да мислят като учени. Дали могат да мислят като математици, историци и т.н. Историята не е имена и места, и запомняне на всички дати. Историята е разбиране как се е развило обществото, как напредва и понякога как се разпада. Тези умения за мислене могат да разберат идеите на дадена дисциплина. Това е важно. Ако не знаеш това, не можеш да мислиш като математик, не можеш да мислиш като историк, не можеш да използваш Google. Просто ставаш жертва на сценарий на информация. Не можеш да навигираш през информацията. Образованието не е транзакционен бизнес, а социално и взаимно изживяване. Андреас Шлайхер германски статистик, математик и създател на международния тест PISA Смятате ли, че българската образователна система подготвя учениците именно за тестовете, а не за живота? Да, мисля, че това е вярно. Това е, което показват резултатите. Но аз виждам много важни, наистина важни усилия за промяна на това. Защото най-важният тест е животът. Знаете, че учебният тест е просто вид снимка, която правиш в един момент. И мисля, че най-голямата грешка, която направихме в историята на образованието, беше разделянето между ученето и оценяването, ученето и тестовете. Ако се върнем във времето, в древната история, всички се учехме чрез наставничество. Учеше се чрез много грешки. Човек идва при теб и ти казва: "Гледай, ще направим това, опитай пак това." Ученето и оценяването винаги бяха интегрирани. Те бяха едно и също. А после ги разделихме. Казахме знаеш, учиш седем години, натрупваш много знания и след това в края тестваме всичко в много повърхностна, изкуствена обстановка. И това направи ученето повърхностно. Сега имаме задачата да върнем ученето и оценяването. И мисля, че всъщност виждате признаци, че това се случва. Технологията е добър помощник в този процес. По-голямата част от технологията помага на ученето, защо учениците обичат компютрите. Обичат ги именно защото там има страхотно учене и оценяване. Това е голямата разлика. Така че всъщност трябва да върнем това, така че учениците да не трябва да чакат седем години, за да знаят къде са. А това е непрекъснат процес на обратна връзка и оценка за учителите. Миналата седмица бях в Китай и наблюдавах урок, който ме впечатли много силно - урок по калиграфия. Учениците се борят с около 30 знака и трябва да научат хиляди. Така че това е масивен усилен опит за учене. И това не е просто техника, това е изкуство за тях. Наблюдавах как учениците рисуват знаците върху таблите. На таблите има вградени скенери, има мобилен телефон, който им дава обратна връзка в реално време за качеството на работата. Така вече не трябва да чакаш година или седмици, за да ти даде учителят обратна връзка. Този процес на обратна връзка го получаваш веднага. Учителят отпред може да види как различните ученици учат различни неща и след това да даде подкрепа веднага. Каква трябва да е ролята на учителите при подготовката на децата тогава и в целия учебен процес? Мисля, че като добър учител, разбира се, трябва да бъдеш наистина добър инструктор. Трябва да можеш да учиш. Трябва да бъдеш добър наставник. Трябва да бъдеш добър фасилитатор. Трябва да бъдеш добър психолог, добър социален работник. Трябва наистина да разбираш и да знаеш ученикът пред теб кой човек е. Кой иска да бъде този човек? Как можеш да му помогнеш, да го съпътстваш в неговия път? Защото едно от най-трудните неща за учениците е да разберат какво искат да правят с живота си, къде могат да станат наистина добри. И като учител можеш да бъдеш този човек, който да им помогне да намерят своя път. И не е чрез предоставянето на избор. Някои образователни системи казват: "Окей, правим училището си като супермаркет и всеки може да избира каквото иска." Това не е отговорът. Отговорът е за теб като учител да бъдеш този човек, който кара учениците да разберат сами своите цели и да ги подготвят за това. Това за мен наистина е добър учител. Някой, който развива дълбок интерес към всеки ученик и се опитва да им помогне да намерят своята роля в света. И отново, това не е новаторска идея. Ако се върнем достатъчно назад във времето, повечето учители биха се съгласили, че това е тяхната мисия. Загубихме я в индустриализацията на образованието. Учителите започнаха да бъдат инструктори. Ние преотстъпихме различни функции, създадохме различни роли, различни профили в училищата. Но не смятам, че това е много продуктивен начин. По време на пандемията повечето ученици учеха чрез програми за дистанционно обучение. Инструкции, материали, видеоуроци. Но само 13% от учениците имаха учител, който ги питаше всеки ден: "Как си?" Не е труден въпрос, но той показва, че това е важно за теб. И така, ако ме питате какъв е иновативният учител, образованието не е транзакционен бизнес. То винаги е социално или взаимно изживяване. И мисля, че като добър учител това те прави различен от изкуствения интелект. В останалата част от учителската функция изкуственият интелект ще стане много по-добър от учителите. Фотограф : Анелия Николова Какво мислите за промяната на учебното съдържание и трябва ли да се работи в тази посока? Мисля, че в промяна на учебната програма България вече е свършила по-голямата част от домашните си работи. Наистина считам, че учебната програма вече предоставя платформа за учителите. Ако искате да преподавате добре, можете да се справите. Проблемът в България е по-скоро, че имате тази платформа в учебната програма, но после имате много сили, които я насочват в различна посока. Тестът ви връща по пътя, не насърчава учебната програма. След това родителите ви връщат. Родителите казват: "Е, знаеш ли, обучавай детето ми много ефективно. Не харчи време със сложни проекти, защото децата могат да се научат много по-бързо, ако просто им дадеш отговорите, вместо да задаваш правилните въпроси." И така, мисля, че има много сили, които правят наистина трудно за учителите да използват и активират учебната програма. И това, мисля, е частта, която все още липсва в България - да се развие добра инструктивна култура. През 2002 г. учениците протестираха срещу въвеждането на задължителна матура През 2002 г. учениците протестираха срещу въвеждането на задължителна матура Фотограф : Иван Григоров РЕКЛАМА Това ли е основният проблем в българската образователна система, или мислите, че има и друг фактор? Мисля, че това е големият проблем. Другият голям проблем в България са големите социални неравенства. Ако идваш от семейство с добро финансово положение, ти имаш всекидневно отворени врати в системата на училището. Ако идваш от бедно семейство, имаш само един шанс в живота и това е да завършиш добро училище и да имаш добър учител. И има много деца, които нямат тази възможност. Затова считам, че за образователната система е голямо предизвикателство също да преодолее този вид социално разделение. Мисля, че има много различни начини това да се направи. Можем да подтикнем учителите повече да преподават в трудни класове или да дадем възможност на директорите на училищата да преподават в трудни училища, като го направим по-привлекателно. След това можем финансово да подпомагаме училищата в трудни условия, като насочваме ресурси там, където са нужни. И мисля, че това е много важно, защото в момента бариерите са твърде високи за учениците от неравностойните среди, за да имат успешно обучение. Бедността не трябва да бъде тест на знанията, а с правилната образователна система всеки ученик трябва да може да успее. Но за това се изисква различна култура - култура на промяна. А откъде трябва да започне промяната според вас? Това е добър въпрос. Мисля, че трябва да осъзнаете, че в образованието може да налагате някои неща, което правителството може да направи, но и може да привличате някои неща. И мисля, че, когато става въпрос за налагане, в България се случва доста добре, но привличащите фактори не са достатъчно силни. Привличащият фактор е родителят, интересът на родителите и образованието на техните деца. Ако не вярвате, че образованието е важно за вашето дете, ако не вярвате, че вашето дете може да обича, ако не вярвате на учителя, няма да получите добро образование. Така че аз мисля, че въвеждането на родителите в системата за образование е от решаващо значение. В много страни виждам тенденция към това образованието да бъде модифицирано. Разглеждаме учениците като потребители на уроците. Разглеждаме учителите като вид доставчик на услуги. Разглеждаме родителите като клиент - аз ви предоставям детето си, върнете го така, че да може да отиде в "Харвард". Това не е здравословно. Ще ви разкажа едно преживяване, което наистина промени мнението ми по този въпрос. Бях в една от най-бедните общности в Китай и бях в едно училище с над 700 деца и 29 служители. Не може да си представите как се управлява училище с толкова много деца и толкова малко учители. Сега ще попитате как се справят? Справят се с помощта на родителите, които бяха наистина част от образователната система. И аз попитах една учителка: "Как мотивирате родителите? Самите те не са образовани и са много скептични към образованието." А учителката ми отговори, че се обажда на всеки родител два пъти седмично, а когато не идват на училище, когато не отговарят на обаждането, ги посещава у дома, като прави всичко възможно, за да ги достигне. При срещите си не говори с тях само за училището, а се опитва да говори с тях повече лично и те стават нейни приятели. "Правя това всеки ден, всяка седмица и изграждам този вид работна връзка", каза учителката. След това аз попитах учителката: "Добре, но това трябва да е сериозна работа за вас, как може да си позволите да имате 50 ученици в клас и да правите всички тези обаждания и срещи? И тя каза: "Да, много работа е, но ако нямам подкрепата на всички родители, аз не бих могла да върша работата си. Така че веднага виждате, че те не са клиенти на моето училище. Те са част от тази екосистема." Светът през последните години се променя с все по-голяма скорост. Какво трябва да се промени в образованието, за да бъде то адекватно? Интересният въпрос е какви знания и умения са ни необходими в света на технологиите? Това е труден въпрос. Но има и лесен въпрос. Как можем да използваме технологията, за да помогнем на учениците да бъдат готови? В този контекст има много интересни разработки. Можем да използваме изкуствен интелект, който прави ученето по-лично и подходящо. Той помага. Можем да видим много по-ефективни и персонализирани образователни среди. Защо учим математика на компютър, когато компютърът може да разбере как учим? Използваме технологията, за да адаптираме ученето. Анализът на учебни данни може да помогне на учителите. Това е лесната част. Можем да използваме технологията по много начини. За ученици със специални нужди, например тези с аутизъм, технологията е чудесна. Изведнъж те могат да участват в живота. Но много по-трудният въпрос е какво е необходимо за цифровия свят. Някои хора казват: "Чат GPT дава всички отговори. Защо да мисля критично?" Е, трудността идва оттам, че когато имате технология, която ви подсказва всичко, е много важно точно да мислите критично. Ако просто следвате указанията на алгоритъма, ставате роб на алгоритмите. Мисленето за себе си е много важно. Трябва да можем да разграничаваме факти от мнения. "Гугъл" ви предоставя цялата информация, но кое е вярно и кое не вие сами трябва да разберете. Казвам това, защото това е нещо, в което българските ученици не са много добри. Те просто приемат информацията, която получават. И в миналото това беше приемливо. Тогава обичахме да вярваме на учебника. В Google обаче не е. В Google може да прочетете, че Земята е равна. И когато си зададете въпроса дали е вярно или не, ще намерите стотици хиляди хора, които също вярват, че Земята е равна. Така че не можем просто да вярваме на мнозинството. Трябва да можем да трием информацията. Трябва да мислим критично. За учениците в България това не е толкова разпространено. Това е нещо, което трябва спешно да се промени в ерата на интернет, защото те не могат да отсеят какво е важно за тях. Просто четат и толкова. Не, мисля, че в този съвременен свят знанието е най-лесно достъпното нещо. Учениците имат достъп до същото количество знание. Това, което може да направи учителят, е да помогне на учениците да управляват информацията и знанието, да критикуват и да се научат да намират наистина. Мисля, че това е ролята на учителя. Как си представяте образованието след пет години - ще трябва ли например децата да ходят всеки ден на училище, на какви умения ще трябва да се учат, какво ще трябва да се промени в подхода на обучение? За децата училището е въпрос на това каква вярвате, че е ролята на образованието. Ако ролята на образованието е да предава знание, тогава е трудно да се аргументира ходенето на училище, защото то не е най-ефективният начин за предаване на знание. Персонализираните цифрови системи за обучение ще бъдат по-добри от училището. Ако вярвате, че училището е много важно социално пространство, където се научаваме да живеем заедно, където обичаме да научим за нещо, за различни гледни точки, да ценим различни начини на мислене, различни култури, тогава училището след пет години ще бъде по-важно от днешното училище. Защото технологията ви насочва в обратната посока. Ако искате да образовате хора, за да ценят различни начини на мислене, различни гледни точки, различни култури, трябва усилие, а училището е мястото, където можете да направите това. И мисля, че в нашето модерно общество това става изключително важно. Най-много се тревожа, че това се губи. Знаете, поляризацията, която виждаме в обществата си, икономическата поляризация, социалната поляризация, културната поляризация, политическата поляризация. Училището е едно от малкото места, които споделяме в нашите общества като общности, като ученици, като учители, като родители. Така че в този смисъл вярвам, че училището е по-важно. Примерът, който ви дадох от Шанхай с калиграфията, показва, че учениците учат по свои начини, а учителите наблюдават как различните ученици учат по различен начин. Това е напълно нов аспект на образованието. Мислите ли, че предстоящата промяна в образованието дава на България успокоението, че тръгва наравно с държавите, които имат развита образователна система, доколкото всички трябва да се променят сериозно? Мисля, че първият път, в който трябва да променим нещо, е проблем. Колкото по-далеч отивате в прилагането на учебния план и новите промени, толкова по-добре ще подготвяте учениците да живеят в променящ се свят. Успехът днес се измерва в емоционална устойчивост. Тя не е за сигурност, не е подготовка за работа. Това е подготовка да създадеш работа. Това е подготовка за живот в съвременния свят. И мисля, че колкото повече можем да възпитаме тези отношения, тези стратегии за учене в училище, толкова по-добре подготвени ще бъдат младите хора. Така че, ако искате да задържите учениците в училище, трябва да им дадете усещане, че ги подготвяте за работи, които още не са създадени, използвайки технологията. Които още не са измислени, за да решат социални проблеми, които дори не можем да си представим. Това е истинската цел на образованието днес. И мисля, че това е възможно, ако имате добра визия за образованието. Но се опасявам, че в България липсва наистина капацитет. Системата е все още много вертикална. Тя не е достатъчно хоризонтална. Виждали ли сте някъде бърза и успешна промяна на образователна система и какви са предпоставките това да се случи? Аз наистина считам, че когато погледнем към най-успешните и най-бързо развиващи се образователни системи, за пет, шест години може да се намираме на съвсем различно място, ако дадем възможност на хората на предния ред да вземат решения за себе си и да поемат реална отговорност в системата. И това не означава, че правя каквото искам, а правя това, което знам, че е правилно в името на моята професия. Аз считам, че може би знаем твърде малко, че училището изглежда много далеч от проблемите ни днес. Но това, което правиш в училище днес, е икономиката в бъдеще, твоето общество, твоята демокрация утре, и няма кратък път за това. В миналото имаше социални политики. На бедните хора просто можеше да им дадеш пари, за да оцелеят. Така се справяхме с икономическото неравенство. В днешното време вече имаме все по-поляризирано общество и това е нещо, което не може да се реши с пари. Единственият начин за справяне с източниците на неравенство е образование. Най-добрият пример в Европа е Естония. На мен ми харесват и Дания и Португалия също. Мисля, че когато погледнете интеграцията на учениците с кинематични задачи, Канада е страхотна. И след това може да погледнете към Сингапур, Азия и начинът, по който се справят с най-бедните ученици. А какво мислите за образователния модел? Доколко е важен той? Мисля, че "Монтесори" е много добра среда за малко дете. Чрез нея научавате много от най-важните социални и емоционални умения. Всъщност, независимо че се нарича образование по Монтесори, идеите могат да бъдат приложени във всяко училище. Училище, базирано на идеология, която може да се репликира. Трябва да бъдем по-креативни обаче. "Монтесори", "Валдорф" са модели от XVIII, XIX век. И е истински срам, че през XXI век не сме особено добри в разработването на интересни нови модели, а ползваме все още тях. Пример за една наистина интересна педагогика от XXI век са китайските региони. Те са много иновативни в разработването на нов вид големи и вече технологично активни методологии. "И направиха училището така, както им каза Дяволът. Детето обича природата, затвориха го между 4 стени. То не може да стои неподвижно - принудиха го. То обича да работи с ръцете си, а започнаха да го обучават на теории и идеи. То обича да задава въпроси, заповядаха му да мълчи. То се стреми да разбере, накараха го да наизустява. То поиска само да търси и открива знания - дават му ги наготово. И тогава децата научиха това, което не биха научили при други обстоятвлства - да лъжат и да се преструват." Адолф Фериер (швейцарски педагог)