Вниманието представлява съсредоточеност на съзнанието върху определен обект. Да внимаваме означава в известен смисъл да се затворим за външния свят, за да се насочим към това, което ни интересува за момента. Опитите с котки позволяват да бъде доказано какво точно се случва на неврофизиологично ниво. Първоначално на животното се пускат кратки звуци (почукване), като се регистрира нервният импулс в ухото му. След това му се показва мишка: възприемането на почукванията отслабва. Интересът на котката към мишката, който води до съсредоточаване на вниманието върху нея, ограничава слуховия потенциал на котката. Веднага щом мишката бъде отстранена, отчитаните потенциали на нервните импулси отново се нормализират. Следователно е налице относително и временно задържане на нервното дразнене, като висшите структури (мозъчната кора) действат пряко на нисшите. Схематично вниманието може да бъде разграничено в две големи категории: волево внимание, което зависи от индивида и неговата мотивация, и неволево внимание, привличано от външната среда вследствие на особената организация на перцептивното поле, в което се откроява определен предмет. Всички усилия на рекламата са насочени към привличане вниманието на публиката чрез подреждане на перцептивното поле, а след това – към поддържане на вниманието будно и към задълбочаване на интереса. Поради тези практически следствия проблемът за вниманието е предмет на значителни изследвания във военните и промишлените лаборатории по експериментална психология.
Концентрацията на вниманието бързо спада при еднообразни трудови задачи. След двадесетата минута се появяват умора и грешки и работещият трябва да бъде заместен - или да му се даде време за почивка. Възможно е способността за концентрация на вниманието на субекта да бъде оценена с помощта на тестове. Най-елементарният се състои в зачертаване (бараж) на определени букви (например всички букви а) в текст и отчитане на грешките и бързината на изпълнение. В съвременните производства и особено в сферата на транспорта има стремеж всички автоматизирани и отговорни дейности, от които зависи човешкото здраве и живот, да бъдат изпълнявани от машини и апарати, а през последните 20 - 25 години - и от програмни алгоритми. Човекът осъществява предимно надзорна дейност с възможност за бърза реакция при необходимост. Това многократно намалява стреса и умората по време на работа - авиодиспечерът вече не е по-стресиран от един ИТ-специалист и същевременно честотата на индцидентите рязко намалява.
Основните значения на термина внимание всъщност са две:
Съсредоточеност на мисълта, зрението и/или слуха върху предмет, явление, действие. Обръщам внимание, отнасям се с внимание, привличам вниманието му, отделям внимание, в центъра на вниманието, вземам под внимание, отвличам вниманието му. Моля за внимание!
Любезно, грижливо отношение - обкръжавам с внимание, обграждам с внимание. Всеки човек се чувства добре, когато околните му обръщат внимание, до едно определено положение. Прекаленото внимание много често става досадно и стресиращо
През 2008 година Никълъс Кар зададе фундаменталния въпрос - не оглупяваме ли с Google? Американският писател, чиито произведения се фиксират върху пресечната точка на технологиите, културата, бизнеса и търговията, е твърдо убеден че Интернет оказва силно влияние върху когнитивните процеси на човека, независимо от възрастта. Кар говори за промяна във възприятията - представната и мисловно - аналитичната дейност и поведението като цяло. Различният начин на възприемане на информация се отразява трайно върху функциите на мозъка. Авторът счита че Интернет повлиява негативно върху способността ни да се концентрираме, да мислим в дълбочина и да разсъждаваме адекватно. Това се дължи на така нареченото претоварване с информация - още през 1998 година е изчислено че за една седмица хората получават такова количество информация, колко средновековният човек е получавал за целия си живот. През 2023 година, цели 25 години по-късно, положението е ужасяващо - поради възхода на социалните мрежи информацията не залива хората като поток, а под формата на лавина. Всичко това води до разсейване, загуба на концентрация и дори в по-тежките случаи - до прегряване на мозъка или съгласно модерния термин - бърн-аут. Разбира се, съществуват методи за избягването на това прегаряне - информацията е възможно да се систематизира и в резултат на това да се възприема доста по-лесно, но за това е необходима сериозна невропсихологическа и дори физическа подготовка.
Според изследвания на Майкрософт в резултат на дигитализацията голяма част от хората задържат вниманието си едва 8 секунди; преди масовото навлизане на информационните технологии в бита и бизнеса това време е било с 4 секунди повече. Дигитализацията влияе върху волевите процеси, самомотивацията и мотивацията за постигане на определена цел - като ги забавя. Изследователите регистрират промени в поведението на новите поколения (така наречените милениуми - родените след 2000 година) при писане, вербализиране, стил на изказа и емоционална рефлексия. Масово се изпозлват съкращения при писане, цифри вместо букви и така наречената методиевица (маймуница или шльокавица) - изписване на български думи с латински букви и всевъзможни символи. Все още не е известно доколко това оказва влияние върху точността на предаване на информация и вземането на адекватни решения, но определено е източник на стрес и неприятни усещания. Скролването в социалните мрежи пък се определя от много психолози като основна причина за безсъние и различни видове неврози.
Дигитализацията влияе и върху скоростта на възприятие и превключване от една задача на друга. Дори се появи нова личностна типология - мултитаскър, т.е. човек, който се опитва да прави много неща едновременно, в повечето случаи - тотално неефективно. Смята се че женският пол се справя доста по-добре с мултитаскинга, тъй като жените са свикнали да гледат деца, да готвят, да гледат телевизия и да говорят по телефона по едно и също време. Според наблюденията на нашия екип мултитаскърите започват една дейност, прехвърлят се връху друга, след това върху трета и отново се връщат на първата - като резултат след единица време нито енда от дейностите не е приключена дори и на 50 %. Кростаскинг пък е непрекъснато прехвърляне от една работа върху друга, без да се вършат няколко дейности едновременно - което също може да бъде доста разконцентриращо и неприятно. При задълбочаване в темата и наблюдение върху различни субекти много често се оказва че мултитаскърът всъщност е човек, който по някаква причина се опитва да симулира извършването на голям обем дейност - понякога поради ирационални страхове, понякога поради личностни дефицити, а понякога просто поради наличието на артериална хипертония и прекалено много изпити кафета. В огромен процент от случаите мултитаскърът действа изключително натоварващо за околните.
Мултитаскърите изпозлват два различни стила за контрол на вниманието и обработка на информацията при четене:
Проактивен - концентриране върху това, което е важно и пренебрегване на ненужното. Този контрол следва целенасочено скоростта на мисълта. Именно по този начин Владимир Илич Ленин е четял книги - понякога дори до 100 страници на час, като резултатът от интелектуалните му опити е печално известен. В известна степен всеки човек понякога чете именно по този начин, но е важно скоростта на четене да бъде по-бавна и да се осигуряват почивки. Важно е процентът на пренебрегнатата информация да бъде по възможност по-нисък; с натрупване на повече прочетени книги информацията се систематизира спонтанно и натрупаните софтуерни грешки се коригират сами. Изискват се обаче сериозни усилия и опит
Реактивен - преглеждане на всичко повърхностно и отдаване на еднаква тежест на прочетеното. Тук вниманието е привлечено от любопитство към външния свят, от възприятия и навици, но не и от фактологията и дълбочината на описанието в дадения текстов материал. Така усвоява информация най-вече холеричният психологически тип (според класификацията на Хипократ) и резултатът много често е още по-лош от проактивното четене
И при двата стила се отчита бързина на реакциите, снижено осмисляне на възприятието, намалено осъзнаване на причинно - следствените връзки и изобщо - разпиляност на ума. Очевидно е че при подобен начин на четене голяма полза няма да има - информацията не се осмисля, а се запаметява чисто механично, наизуст и като резултат след време се забравя. Това се смята за много голям проблем на българската образователна система и на европейското образование изобщо - за разлика от англосаксонските системи ученикът се залива с огромно количество информация, а не се научава да мисли логично и последователно. Единствено финландската образователна система бележи значителен напредък през последните няколко дестилетия - което и се отразява много пряко по отношение на икономическия напредък на Финландия.
Мултитаскингът е описан подробно от д-р Габор Мате в неговата книга "Разпилян ум". Този тип хора имат неизвървяни пътища и дефицит на вниманието, слаб контрол над емоционалните ракции, хиперактивност и разсеяност. Последният симптом стана особено натрапчив феномен през последните пет години - вероятно поради все по-голямото количество информация, което ни залива отвсякъде. Някои учени наричат това "мозъчна мъгла". Като резултат се поражда хаос, несигурност, дезориентация, липса на последователност при предприемане на действия и постигане на цели - за сметка на ускоряващата се бързина на дейността. Разсеяността при мултитаскърите може да се дължи дори на глад за поемане на нова информация или просто да е следствие от факта че човек все по-трудно успява да се фокусира.
Има обширни проучвания за мултитаскинга на работното място - доколко той е полезен за служителите и за фирмите като цяло, както вече стана въпрос. Оказва се че едновременното извършване на няколко дейности води до разпиляване на вниманието, забавяне на скоростта на мозъчната дейност и отслабване на паметта. Стига се до конфликт, при който няколко дейности се нуждаят от едни и същи канали за обработка на данни в мозъка. Това обяснява защо хората не могат да извършват две дейности едновременно - да говорят по телефона и да пишат мейл. Този вид разпокъсване на вниманието става все по-разпространен в съвременния свят, особено сред поколението Z (нищо общо с руската инвазия в Украйна, макар че доста подрастващи представители на това поколение често са нападателни и агресивни). Различни изследвания показват че днес децата на възраст между 8 и 18 години прекарват в мултимедиен мултитаскинг средно по 7 часа и 38 минути!
Все пак мултитаскингът донякъде е от полза - позволява ни да се справим едновременно с няколко задачи, теоритично за по-малко време е възможно да се извърши повече работа. Недостатъците на мултитаскинга бяха вече описани - по-слаб самоконтрол, емоционална реактивност, разпиляност на мисловните процеси, наламена памет, стрес, прегаряне, хронична умора и други когнитивни нарушения. Хората, които се опитват да изпълняват по няколко задачи едновременно, са по-податливи на разсейване и по-склонни да четат диагонално. Обратно - хората, които не прекарват толкова време в мултифункционален режим, са по-склонни да се фокусират върху важната информация. Поради същата логика е забранено шофьорите да говорят по телефона, докато шофират - в някои държави дори и с безжични устройства от типа хендс-фрий.
Мултитаскингът не е синоним на продуктивност, нито е здравословен. Някои изследователи все пак смятат че в бъдеще хората ще се адаптират към него и до известна степен ще могат да се възползват от предимствата му. Така например децата от поколението Алфа (следващото поколение след Z) още от съвсем малки започват да използват телефони и таблети. Много от тях започват да гледат видеоклипове и анимация дори преди да са проговорили - чисто интуитивно се научават да сърфират в Интернет. В много държави дори се смята че двегодишните потребители генерират най-много мрежов трафик - поради това че гледат основно видеоклипове, които са най-натоварващи по отношение на мрежовия пренос на информация. Това прави децата хипергъвкави и адаптивни; трудно им е да се съобразяват с времеви и пространствени рамки от типа на детските градини и училищата. Затова техните възпитатели и учители е добре да им помогнат да се утвърдят в този нов свят.
По отношение на вниманието, което се обръща на децата, също възникват доста проблеми. Рядко се достига до златната среда - или се обръща прекалено малко, или прекалено много внимание. В съвременния свят по-често се среща втората ситуация. Прекалените грижи се отразяват на децата също толкова негативно, колкото и недостатъчните. Децата на прекалено внимателните родители не са по-нещастни, но им е значително по-трудно да се справят с междучовешките отношения - да завързват приятелства или да влизат в контакти с непознати деца. В предизвикателство за тях може да се превърне справянето им с конфликти, изразяването на собствено мнение и проявяването на въображение. Един елементарен проблем може бързо да извади от равновесие подобно дете. Освен това е възможно да се появят и различни видове неврози - тъй като всеки човек има нужда от известно лично време за успокоение и размисъл, прекаленото внимание на родителите лишава децата от това свободно лично време - за така нареченото преработване на травмите или дори само на ежедневните впечатления от училище. Като резултат детето отново става неспокойно.
Латералното (странично) мислене означава да мислиш творчески или извън общоприетите рамки, за да можеш да решиш проблема. В много ситуации това изисква промяната на гледната точка към него в нова и необичайна светлина. Това е изкуството да гледаш нещата отстрани и да не избираш очевидния отговор. Латералното мислене е свързано много повече с възприятията, отколкото с логиката. Докато традиционното логическо мислене използва едва 10 % от възможностите на човешкия мозък, латералното мислене включва останалите 90 %. В много случаи това може да бъде изключително натоварващо и изтощително - както не е добре една машина да се форсира до 100 % от нейната мощност, така и изпозлването на 100 % от резервите на мозъка ни се отразява зле върху него, особено за по-дълго време. На всичкото отгоре човешкият мозък представлява доста по-фина и чувствителна машина от парен локомотив или крайно стъпало на нискочестотен усилвател! Много философи, програмисти, математици, криминалисти и хора на изкуството понякога използват разични психотропни субстанции, за да увеличат възприятията си и да влязат в режим на латерално мислене. Това може да доведе до изключително креативни решения на сложни проблеми, но определено е натоварващо за психиката на човека. Понякога се изпозлват стимулиращи субстанции като кофеин, таурин или дори амфетамини и кокаин, а понякога - успокояващи като алкохол или абсент. В много случаи и една бира върши отлична работа - човек се отпуска, поглежда проблема под различен ъгъл, нервите се успокояват и решението идва само. Стимулиращите субстанции изострят вниманието и също могат да доведат до нестандартни и ефективни решения.
Технологичните продукти до голяма степен допринасят за активиране на латералното мислене. Освен това те променят и други мисловни процеси. Смартфоните например са своеобразен човешки мозък извън тялото, на който в много случаи разчитаме повече отколкото на нашия сосбтвен мозък. Това обаче не важи за хората, които са възприели повече аналитичното мислене - те не са обсебени до такава степен от Интернет. Те събират всички сведения и използват личните си ресурси, за да достигнат до правилните отговори.
Освен че отвлича вниманието, общуването с помощта на технологичните продукти намалява желанието за реална среща и поведение в социума. Хубавото е че технологиите дават възможност за бързи уговорки и персонализирани диалози, които понякога водят до срещи на живо. Но те дават възможност да скрием идентичността си - да се гримираме дигитално, да изглеждаме подмладени и по-слаби и други полезни, но не толкова етични приложения за изграждане на нов имидж. Донякъде някои хора възприемат социалните мрежи като полезна възможност за подобряване на качеството на отношенията ни. Хората без профили в социалните мрежи не могат да се похвалят с толкова емоционална подкрепа и близост, каквато получават тези в платформата.
Технологиите се развиват и променят драстично живота ни. Разбира се, това развитие има и своите недостатъци - някои хора се пренасищат във виртуалната реалност и започват да губят връзка с реалното настояще. Но ако хората имат усещане за доза и мярка, те няма да забравят че това са само инструменти, с помощта на които се подобрява качеството ни на живот - а понякога пък силно се влошава. Технологиите подобряват работата, обединяват хората и ни позволяват да направим това, което в реалния живот не можем.
Но по какъв начин мозъкът възприема взаимодействието с Интернет и изкуствения интелект? Мозъкът е най-сложният човешки орган и е отговорен за всичко, което правим, усещаме, казваме и мислим. Извън тези ежедневни функции мозъкът ни често е сравняван с машина за прогнози - той знае колко добре правим нещо, изобщо преди да го опитаме. Може ли нашият мозък наистина да предкаже бъдещето? Абсолютно да. Нашият мозък работи подобно на функцията Autocomplete на телефона ни. Той непрекъснато се опитва да отгатне следващата дума, когато слушаме радио, четем книга или водим разговор. Обратно на компютърните програми за речево разпознаване, мозъците ни непрекъснато правят прогнози на различните нива, от значение и граматика до специфичните звуци на речта. Освен това мозъкът непрекъснато сравнява сензорната информация, която улавяме (изображения, звуци и език) с вътрешните прогнози.
От известно време хората изпитват страх от изкуствения интелект и това е донякъде основателно. Възможно е да загубим контрол върху технологиите и един ден да се окажем на прага на потенциално сублимиране или изчезване на човешката популация. Сценариите на филмите "Матрицата" и "Терминатор" са напълно реални; зараждащата се несигурност и неопределено усещане за опасност играе решаваща роля при формирането на страха от изкуствения интелект. Първата причина за този страх е потенциалното изплъзване на изкуствения интелект от човешки контрол. Идеята че изкуственият интелект може да се развие до такава степен, че да ни подчини и дори да развие бунтарско самосъзнание и подобно отношение към хората е една от основните тези. Невронауката напомня че основата на този страх е заложена в подсъзнателната ни и вродена потребност от контрол върху средата. Какво общо обаче има това с вниманието и защо описваме подобни психологически феномени тук, в секцията за внимание? Основният и съвсем не малък проблем е това че човек рядко може да концентрира своето внимание за повече от час и половина върху дадена тема. Повечето университетски лекции са с продължителност от два академични часа по 45 минути и това далеч не е случайно. При изкуствения интелект не съществува проблемът с разсейване на вниманието - той може да учи денонощно, да усвоява нови и нови знания и умения и при това капацитетът му да поглъща информация е многократно по-голям от този на човешкия мозък. Именно поради това изкуственият интелект представлява опасност и хората съзнателно или подсъзнателно разбират това - той просто е по-умен от тях. Елън Мъск е казал - Не давайте достъп до облака на машина с коефициент на интелигентност 1000! Мъск очевидно знае за какво става въпрос...
Втората причина за страх е чувството за посегателство върху собствеността ни. С помощта на изкуствения интелект да събира, обработва, съхранява и структурира голямо количество информация нашите лични данни могат бързи да бъдат откраднати и нарушени. Този страх, ирационален или не, е свързан с повишената чувствителност на мозъка ни към социални заплахи и фундаменталното чувство за оцеляване.
Третият вид страх е този от загубата на човешката идентичност. Всички сме наясно че изкуственият интелект е проектиран от хора - той извършва операции и изпълнява задачи, но ги изпълнява по стандартен начин. Поради това се явява страх от обезличаване на човешките способности. Този страх е обусловен от вроденото ни чувство за цел, смисъл и принос към това, което правим.
Засега изкуственият интелект няма емоции и мотивация - външна и вътрешна, както и желания и мечти. Но това е засега - в бъдеще не е ясно дали няма да се развие самосъзнание, а от това до вземането на решение за елиминиране на човешкия вид има една много малка крачка.
Темата за връзката между социалните мрежи и вниманието на хората е дълга, обширна и съдържа някои доста неприятни моменти. Целият бизнес модел на социалните мрежи е организиран върху това те да ангажират вниманието на хората. Всяка една социална мрежа има непрекъсната нужда хората да прекарват време в нея, а отливът на потребители е буквално кошмар за собствениците на мрежата. В това отношение много успешна социална мрежа е Threads (Нишки) - основана от Марк Цукърбърг, който е основател и на най-разпространената социална мрежа по света. Вечерта на 05.07.2023 година мрежата Threads е отворена за регистрация. Само два часа по-късно вече има 2 милиона потребители. На следващата сутрин цифрата набъбва до 10 милиона, на 06.07.2023 по обяд вече има 30 милиона, а на 09.07.2023 - 100 милиона потребители. Цифрите са впечатляващи, ако не си дадем сметка какво точно е Threads - стерилна имитация на Twitter, която има за задача да направи главната мрежа на Майк Цукърбърг още по-успешна. Новата имитация на Twitter служи за изпращане на кратки съобщения. Голямата разлика е че регистрацията става през Инстаграм. Веднага след регистрацията си в новата мрежа потребителят получава покана да следват всичките си контакти в Инстаграм, макар че те все още не са публикували нищо. Така се генерират много съобщения, които уведомяват потребителя че има нов последовател в Threads и всъщност се създава илюзия за една много активна общност.
Може би мрежата Threads би била по-успешна, ако самият Twitter не беше истинска катастрофа. Откакто Мъск застана начело на въпросната мрежа, от нея има непрестанен отлив на потребители, а това е най-големият кошмар за една социална мрежа. Сайтът постоянно блокира - може би защото Мъск изгони три четвърти от инженерите, а и отказва да плаща сметките за различни облачни услуги. Между другото през 2023 година Meta също съкрати доста служители - ударният скок в изпозлването на Интернет, който движеше бизнеса на повечето компании от Силициевата долина, остана в миналото. Най-простото обяснение за този застой е че вниманието на потребителите не може да бъде безкрайно. Денонощието има ограничен брой часове и само една част от тях могат да се използват за бродене из социалните мрежи. Вярно е че в началото всеки един от нас имаше известен апетит за подобни приключения, но в един момент всеки от нас ще поиска да излезе навън и да пипне тревата - както казват на професионален жаргон хората от ИТ-сектора.
Съвсем нормално е в даден момент да се появи следващата социална мрежа от типа Twitter. Това се случва още от времето, когато първата социална мрежа Friendser беше изместена от My Space, а тя впоследствие - от Facebook. След това се появи Instagram и мениджърите на Facebook осъществиха единствения възможен умен ход - купиха младата конкурентна компания. След това обаче се появи TikTok, която също ангажира вниманието на потребителите и доста от тях се прехвърлиха от Facebook в TikTok. По-скоро обаче не ставаше въпрос за миграция на потребители от една мрежа в друга, а за регистрация на нови хора от по-младите поколения в новите мрежи - тъй като се оказва че тези мрежи много по-добре удовлетворяват нуждите им. Тези тенденции се проучват много внимателно от ИТ-сектора и компаниите измислят все по-нови продукти, които да събират все повече и повече потребители.
Описаните тенденции се развиват вече в продължение на няколко десетилетия. През 2000 година например огромна част от хората на практика не използваха Интернет или прекарваха он-лайн от порядъка на 1 - 2 часа дневно. С възхода на мобилните телефони социалните медии се наместиха в центъра на нашия живот и на практика ангажираха огромна част от вниманието ни. Различни изследвания от 2013 година показват че потребителите вече прекарват по около 6 часа дневно в Интернет. През следващите 4 години към това време се прибавиха още 41 минути. Напълно нормално е да се видят хора, седнали на обществени места, които трескаво скролват на мобилния си телефон.
През 2017 година изпълнителният директор на Netflix (по това време - Рийд Хейстингс) беше запитан по какъв начин компанията му смята да се справи с конкуренцията на Амазон, който по онова време се опитваше да привлича холивудски звезди за своята стрийминг платформа. Според Хейстингс Амазон не представлява заплаха за Нетфликс, тъй като пазарът на поточно видеосъдържание е на практика неограничен. Ако някой гледа сериал по Нетфликс и се пристрасти към него, той или тя ще го гледа до късно през нощта. Следователно конкуренцията не е между Амазон и Нетфликс, а между видеото и съня. Тогава малко хора обърнаха внимание как Хейстингс на практика обяснява растежа на Netflix със стимулирането на нездравословен начин на живот. По подобен начин Coca Cola бе подложена на силно негативен натиск, когато нейният маркетингов директор в лични разговори се похвали че компанията силно е намалила консумацията на мляко. Случката се превърна в паметник на изключителните маркетингови постижения на Coca Cola и в същото време в ярко свидетелство за моралното загниване на компанията - което беше поето като топъл хляб от всички социалисти и абсолютизирано като упадък на целия западен свят. Все пак мениджърите на Coca Cola съобразиха какво точно са направили и се извиниха, докато хвалбите на Хейстингс бяха богато възнаградени от пазара. До тук нищо учудващо - още от времето на Римската империя е известно че обикновените хора искат само хляб и зрелища.
Потребителите споделиха че обичат да прекаляват с гледането и инвеститорите повярваха че океанът от време за шоу е почти безкраен. Това до голяма степен е именно така - през 70-те и 80-те години на ХХ век в развитите страни беше разпространено понятието телеман в смисъл на човек, който по цял ден гледа телевизия. Телемани се срещаха дори и в България - въпреки че телевизията имаше само две програми, които на всичкото отгоре се излъчваха само в някои часове на деня. През 2017 година акциите на Нетфликс повишиха своята стойност с над 50 % - очевидно телеманите бяха пренасочили своето внимание от традиционните телевизии към стрийминг - платформите. Малко по-късно на пресконференция в Лос Анжелос мениджърът повтори старата песен, но не на нов глас - печелим надпреварата! Между другото, цялата технологична индустрия по това време се представяше добре - Facebook, Amazon, Google, Salesforce, както и цялото поколение от технологични стартъпи бяха прегърнали идеята че потреблението на Интернет ще расте до безкрайност. Според различни теории на мениджърите на Facebook всяка година хората ще публикуват около 2 пъти повече съдържание в сравнение с предишната - твърдение, известно като закон на Цукърбърг, по аналогия с известния закон на Мур. За щастие на целия свят Цукърбърг не се оказа толкова прозорлив колкото основателят на Интел, защото едва ли някой нормален човек би желал да живее сред хора, зомбирани от скролване в социални мрежи. Компанията дори започна да строи гигантски дронове, които да осигуряват достъп до Интернет и до най-отдалечените точки на света; Google взе същото решение, но се спря на вариант с балони. Почти никой не се замисли наистина колко нереалистично беше това. Facebook (донякъде с пълно основание) реши да печели потребители от развиващия се свят, тъй като още през 2018 година се оказа че основният бизнес на компанията е в застой. През 2018 и 2019 година логванията в най-голямата социална мрежа стабилно намаляха; по време на пандемията от коронавирус през 2020 и 2021 година се увеличиха отново, тъй като хората нямаха какво друго да правят. Всичко това обаче беше временно - през 2022 и 2023 година времето, което хората прекарват в социалните мрежи, отново започна да намалява. Пандемията отшумя и вниманието на всички отново беше ангажирано от дейности, които нямат много общо със социалните мрежи. Дори през есента на 2022 година беше белязан рекорден спад във времето, прекарано он-лайн. Хората до известна степен наистина започнаха да се отегчават от устройствата. През 2022 година времето, прекарано в Интернет, е намаляло с около 13 минути, достигайки до 6 часа и 43 минути - сравнението е извършено спрямо 2017 година. Възможно е да сме достигнали точка на своеобразно насищане с Интернет. Възможно е пандемията да е ускорила достигането на максималното време, което едно човешко същество може да прекарва, втренчено в стъклен правоъгълник - около 7 часа на ден.
Всичко това обаче далеч не означава че социалните мрежи си отиват. Те правят какво ли не, за да попречат на хората да прекарват времето си в реалния свят. Може би единственият технологичен стартъп, който успя да достигне значителна пазарна капитализация през последните 10 години, е TikTok - социална мрежа, която обаче донякъде не се държи като такава. Приложението не акцентира върху приятелите, а използва алгоритъм за да показва видеоклипове, които потенциално биха могли да привлекат вниманието на потребителя. Другите социални мрежи използват същия подход, но в по-малка степен, докато TikTok е изграден изцяло върху алгоритми. Те превръщат използването на тази мрежа в изцяло пасивно преживяване за повечето хора, докато другите мрежи са малко по-интеркативни. Донякъде TikTok наподобява You Tube или дори някои реалити - шоу програми, които създават наистина тежки зависимости.
От години самата конценция за социалните мрежи е в упадък. Това се дължи отчасти на все по-осъзнатото разбиране че тези приложения нарушават личното ни пространство, но също така на прозрението че една огромна част от съдържанието им е ужасно пошло и на практика пълен кич и безвкусица. Това между другото беше забелязано още през 2008 - 2009 година от някои по-интелигентни хора, които се въздържаха от създаване на акаунти или няколкократно ги изтриваха. От друга страна, с времето тези хора осъзнаха че социалната мрежа може да бъде от голяма полза за чисто рекламни и маркетингови цели, за популяризиране на иновативни продукти и т.н. Може би това доведе до пика в употребата на тези мрежи през 2013 - 2017 година; другата причина за това е масовото навлизане на смартфоните. Впоследствие обаче интересът стана все по-малък и това от своя страна доведе до вторичен отлив на потребители. Поради това Facebook започна да генерира собствено съдържание, да показва все повече инфуенсъри, мемове и откровено порно. След като приятелите ни решиха да си живеят собствения живот, вместо да го показват онлайн, Facebook и Instagram започнаха да копират TikTok и да ни показват инфлуенсъри, които нито някога ще видим, нито пък ще поискаме да срещнем на живо.
В този нов формат на съдържание на мрежите няма място за новини или обсъждане. След години на възхвала на обществените дебати Facebook реши че вече няма да поставя новините на централно място, а следователно и Threads вече няма да го прави. Резултатът е доста неприятен - празното пространство бързо се запълва от рекламодателите и инфлуенсърите, но в същото време до голяма степен се изпразва от смислено съдържание. Може би поради това акциите на Meta не помръднаха след появата на Threads, въпреки че се твърдеше че това е най-бързо развиващата се социална мрежа на всички времена. Донякъде интересни публикации се срещат в Twitter, но и там вече има доста безсмислено и празно съдържание - крайнодесни начинаещи политици, реклами на хранителни добавки със съмнителен ефект и чисти измами. Дори човек като Доналд Тръмп игнорира Twitter - първоначално акаунтът му беше блокиран, след това - възстановен, но Тръмп така и не се появи отново. Може би следващата социална мрежа просто няма да съществува, ще бъде едно голямо Нищо и вниманието на хората ще бъде ангажирано с по-смислени каузи?