Думата емоция има латински произход - производна е на глагола emoveo, който се превежда на български език като вълнувам се. Понятието изразява, описва и характеризира психичното състояние на индивида. То се повлиява от различни субекти и обстоятелства. Това състояние може да бъде както положително (възторг, радост), така и отрицателно (покруса, скръб); среща се и състояние на безразличие - апатия. Емоцията е процес, който е свързан с вътрешни състояния на организма и има външна наблюдаема страна. Понятието емоция се използва като синоним на чувство в ежедневието, но от гледна точка на психологията се различава от него. Емоцията е комплексно усещане или състояние, което се проявява чрез физиологични реакции - например изменение на сърдечния ритъм, изменение на дишането, потене, както и чрез когнитивни и поведенчески реакции. Тя може да бъде резултат от външни стимули, вътрешни мисли и усещания, или от комплекс от двете. Емоциите могат да бъдат положителни (като радост, вълнение, удовлетворение) или отрицателни (като страх, гняв, тъга) и те играят важна роля в човешкия живот - оказват влияние върху възприемането, взаимодействието с други хора и върху решенията, които вземаме. Емоцията е високо интензитетно състояние на силна краткотрайна възбуда, временно и краткотрайно психическо състояние, а чувството може да бъде продължително, дълготрайно психично субективно-оценъчно отношение към определен обект. В преносен смисъл емоция означава дори качество на човек, подобно на термина емоционалност. Учените Джеймс и Ланге развиват теория, според която емоционалното преживяване е предимно резултат от промени в тялото. Функционалисти като Нико Фрейда и Арминду Фреиташ - Магаляеш твърдят че емоциите са еволюирали поради някои техни специфични функции – например за да предпазят човека от потенциални увреждащи фактори от околната среда.
Всички емоции се характеризират с валентност или тон. Това означава че те могат да бъдат или положителни (стенически, на старогръцки: σθένος) или отрицателни (астенически, на старогръцки: ἀσθένεια). Количеството на отделните видове отрицателни емоции за съжаление превишава количеството на положителните емоции няколко пъти. Положителните емоции в най-общия осигуряват на човека енергия и подсилват неговата воля, докато отрицателните отслабват волята и снижават активността. В доста по-редки случаи една отрицателна емоция може да се превърне в източник на мотивация и желание за промяна. Емоциите могат да се различават и по своята интензивност, наречена още сила. Колкото по-силна е емоцията, толкова по-силно е нейната чисто физиологична проява. От страх и от гняв е възможно да се провокира хипертонична криза или обратно - хипотоничен колапс. Прекалено силната тъга е възможно да отключи депресивни състояния, които в началния етап са чисто психологичен проблем, но при по-тежка клинична проява включват и тежки соматични симптоми - адинамия, безсъние, хипо- или хипертония и т.н. Върху интензивността на емоцията във всеки конкретен случай оказват влияние множество фактори. Някои от тях са пълноценността и анатомичната и функционална цялостност на централната и вегетативната нервна система. При хора с увреждания на гръбначния мозък се наблюдава снижение на интензивността.
Емоциите биват различни по съдържание и отразяват различни аспекти на предизвикващите ги ситуации. Има десетки различни емоции, като отрицателните са значително повече от положителните - както вече беше споменато. Всеки вид емоция се съпровожда с определена специфична физиологическа реакция. Някои учени в миналото изказват мнение че причинно - следствената връзка всъщност е обратна - емоциите са следствие от различни физиологични реакции. Въпреки многото доказателства за това в практиката тази теория е опровергана експериментално.
Осемте основни емоции са:
Радост – положителна емоция, свързана с вътрешно задоволство, приповдигнато настроение, екзалтация, вълнение и възбуда. Радостта се придружава от самодоволство и удовлетворение от околния свят. Възхищение – положителна емоция, състояние на силна радост и възхита
Страх – негативна емоция, свързана с чувство за заплаха, тревожност. Прекалено силният страх се определя като ужас. Страхът се появява, когато даден субект получава информация за възможна вреда на благосъстоянието на живота си, за реална или въображаема опасност. За разлика от страданието, причинено от пряко блокиране на основни потребности, човекът изпитва чувството на страх, когато има вероятностна прогноза за възможни проблеми и действа въз основа на тази прогноза (често ненадеждна или преувеличена). Емоцията на страх може да се трансформира под формата на стрес, или като продължително настроение на депресия и тревожност, или под формата на афект (описаният вече ужас). В много случаи страхът е изключително полезна емоция, която има ключово значение за оцеляването на индивида в често пъти враждебната околна среда. Както образно се изразява английският хуморист Тери Пратчет, при вида на тигър не е оцелял първобитният човек, който е казвал "Пис - пис, котенце" или "Какъв прекрасен звяр!" Оцелял е индивидът, който е изпитал страх и е взел съответните мерки за предпазване от тигъра
Гняв – негативна емоция, може да бъде от слабо раздразнение до силна ярост. Интересен в произходът на думата ярост в българския език - нейният корен води началото си от името на старославянския бог Ярило, който всъщност е... Слънцето. Славяните смятали че в момент на ярост всеки един човек е горещ и има енергийно излъчване - точно както звездата на нашата Слънчева система. Гневът също така възниква в отговор на пречка за постигането на страстно желаните цели
Тъга – отрицателна емоция, свързана с ниски нива на ентусиазъм, униние. Страданието като значение на думата почти напълно се припокрива с тъгата - най-често то представлява негативно емоционално състояние, свързано с получаване на надеждна (или привидно такива) информация относно невъзможността да се отговори на критичните нужди. Страданието има характер на астенична емоция и често приема формата на емоционален стрес. Най-тежката форма на страдание е скръбта, свързана с невъзстановимата загуба.
Любов – положителна емоция или чувство на привързаност, грижа, привличане и симпатия
Отвращение – отрицателна емоция, която се асоциира с нещо нечисто, негодно или противно. Отвращението се предизвиква от обекти (предмети, хора, обстоятелства), при които има остро противоречие с естетическите, морални или идеологически принципи на личността. Отвращението, ако се съчетае с гняв, може да мотивира агресивното поведение в междуличностните отношения.
Изненада – емоция, която може да бъде както отрицателна, така и положителна и е резултат от преживяването на нещо неочаквано. Интерес – положително емоционално състояние, допринасящо за развитието на умения и знания, придобиване на знания. Интересът към вълнение е усещане за любопитство. Изненада – емоция, която може да бъде както отрицателна, така и положителна и е резултат от преживяването на нещо неочаквано, емоционална реакция към внезапни обстоятелства. Изненадата спира всички предишни емоции, насочва вниманието към нов обект и може да се превърне в интерес
Презрение – негативна емоция, интензивно чувство на антипатия, отвращение или враждебност към нещо или някой
Има основни и комплексни категории, като някои основни емоции могат да бъдат съчетани по някакъв начин, при което се образуват сложни емоции. В един от моделите се описват сложни емоции от културно кондициониране или асоциация, или в съчетание с основните емоции. Алтернативно, аналогично на начина, по който основните цветове се съчетават, основните емоции могат да се слеят така че да формират пълния спектър на човешкото емоционално преживяване. Например гняв и отвращение могат да се слеят преминавайки в презрение. Робърт Плутчик предлага триизмерен модел, който описва отношенията между емоциите. Този модел е подобен на цветовото колело. Вертикалното измерение представлява интензивност, а кръгът представлява степента на сходство между емоциите. Според него има осем първични (основни) емоции, подредени като четири двойки противоположности.
Триизмерният модел на Робърт Плутчик изглежда по този начин. Практическата стойност на въпросното колело не е голяма, употребата му е предимно в сферата на образованието с цел обучаващите се да систематизират в по-голяма степен своите теоритични познания относно емоциите - което също представлява значителна полза. От периферията към центъра силата на емоциите става все по-голяма. Най-простото определение за чувствата е че те са нашето отношение към едни или други обекти. Научното определение на чувствата е "Специфични психични състояния, които изразяват дългосрочна и стабилна емоционална връзка на човека към нещата". Чувствата се различават от емоциите, както вече беше споменато няколкократно. Чувствата са това, което може да бъде изживяно чрез петте сетива – зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Емоцията се използва, за да опише различните психофизиологични изражения, биологични реакции и психически състояния. Емоциите са повлияни от нашите мисли и обратно – те засягат нашите мисли. Всеки съзнателен и мислещ човек би трябвало да бъде отговорен (поне минимално) и да контролира емоциите си. Всички човешки емоции могат да бъдат разграничени от качеството на преживяното.
Робърт Плутчик предлага описания вече триизмерен модел, който описва отношенията между емоциите. Този модел е подобен на цветно колело. Вертикалното измерение представлява интензивност (в центъра на колелото са емоциите с най-голяма интензивност, а в периферията с най-ниска), а кръгът представлява степента на сходство между емоциите. Според него има осем първични (основни) емоции, подредени като четири двойки противоположности. Споровете са симптомите, а не проблемите във всяка една връзка! Човек със сигурност преживява по време на живота си цялата описана вече палитра от чувства и емоции. Някои други изследователи твърдят че съществуват мета-емоции, които са всъщност емоции за емоциите - което също е вярно, тъй като човек изпитва базова необходимост да се стреми към щастие, радост и да избягва по възможност болката и неприятните усещания.
Някои теоретици (например Клаус Шерер - 2005) поставят емоциите в по-общата категория на афективните състояния. Тези състояния могат да включват и емоции, свързани с явления като удоволствие и болка, глад или любопитство, настроения, нагласи и черти. Нервните корелати на омразата са били изследвани с процедурата магнитен резонанс. В този експеримент са сканирани мозъците на хората, докато преглеждат снимки на хора, които мразят. Резултатите показват повишена активност в отделни части на човешкия мозък. Изследователите заключават че съществува специфичен модел на разпределение на мозъчната дейност - тя има типичен характер и локализация в различните зони на мозъчната кора, когато хората изпитват омраза.
Емоциите започват да се включват в еволюционната теория от края на XIX век, като за първи път това е споменато от Чарлз Дарвин в книгата му „Изразяване на емоциите при човека и животните“. Първоначалната теза на Дарвин е че емоциите еволюират чрез естествен подбор и поради това имат транс-културно универсални части. Освен това животните са подложени на емоции, сравними с нашите собствени. В началото на 1970 година Пол Екман и колегите му провеждат научни изследвания, с помощта на които установяват че много от емоциите са универсални. Авторите установяват че хората имат най-малко пет основни емоции - страх, тъга, щастие, гняв и отвращение. Други изследвания в тази област се фокусират върху физическите прояви на емоциите, включително на езика на тялото на животните и човека. Възникват социални емоции, които мотивират социалното поведение. Гордост и срам например могат да определят мястото на един индивид в обществото. Мимиката е универсален способ за проявление на емоциите между хората в зависимост от расовата и социалната им принадлежност.
Центърът на разпознаване на емоциите е разположен в дясното полукълбо на главния мозък и е различно от мястото за разпознаване на лицето. Мимиките се извършват рефлекторно, но в много случаи това се случва съзнателно и преднамерено. Съществува понятието емоционално зареждане - най-общо то означава че ако един индивид прояви някаква емоция, то това предизвиква сходни емоции в останалите. Този ефект е много добре наблюдаван в тълпа. Характерен е и за животните, особено при тези, които живеят на стада. Тази тенденция става повод за множество закачки и анекдоти сред по-образованите, информирани и осъзнати хора - те оприличават тълпата наистина на стадо от овце, при които няма особена мисъл, а само първосигнални действия и поведение. Типичен пример за това са футболните агитки.
Теория на Джеймс - Ланге е свързана с хипотезата за произхода и природата на емоциите. Тя е развита от двама учени, които са живели през XIX век - Уилям Джеймс и Карл Ланге. Според тях в съзнанието на човека като отговор на преживяванията в света автономната нервна система създава физиологични процеси - мускулно напрежение, ускоряване на пулса, потене и сухота в устата. В този ред на мисли емоциите са чувства, които се появяват по-скоро като резултат от тези физиологични промени, отколкото като тяхна причина. Джеймд и Ланге достигат до тази теория независимо един от друг. Днес тази теория не се приема почти от никого. Тя е оспорвана през 1920-те от психолози като Уолтър Кенън и Филип Бард, според които физиологичните промени са следствие на емоциите - отново се стига до философския въпрос за кокошката и яцето като първопричина и следствие. Между другото, героят Пурко от филма "Господин за един ден" дава доста смислен отговор на този въпрос - първопричината е яйцето, защото кокошка все може да долети отнякъде.
Според теорията на Кенън - Бард се предполага че хората първоначално изпитват емоции, след което започват да действат. Тези действия включват промени в мускулното напрежение, потене, ускоряване на пулса или друга подобна реакция. Теорията е формулирана като отговор на теорията на Джеймс - Ланге за емоцията от края на XIX век. Последната предлага че емоцията е резултат от реакцията на нечие възприятие или телесни промени - което в много случаи също е абсолютно вярно.
Двуфакторна теория на емоциите (теория на Шахтер-Сингър) ги разглежда като функция два фактора - физиологични и когнитивни. Когнициите са използвани с цел да се обясни значението на физиологичните реакции спрямо различни външни събития. Стенли Шахтер и Джеръм Сингър през 1962 година инжектират 184 студенти с два типа инжекции - адреналин или плацебо. На студентите е обяснено че им се дава инжекция с ново лекарство (наречено супероксин) за да се изследва тяхното зрение. Адреналиновата инжекция предизвиква редица ефекти - повишено кръвно налягане, учестено дишане и повишен кръвен поток към мускулите и мозъка. Във физиологията това се нарича fight or flight синдром - подготовка за битка или за бягство. Инжекцията с физиологичен разтвор няма такива ефекти. Теорията на Шахтер-Сингър произлиза от тези изследвания и открития и формира основата на двуфакторната теория на емоциите.
Връзката между емоциите и изкуствения интелект е особено интересна тема и е предмет на дълги дискусии в различни литературни произведения и особено в сферата на киното. Множество касови филмови продукции като Терминатор и Матрицата се концентрират единствено върху тази тема - което прави тези филми особено интересни и е тема за размисъл дълго след като човек е гледал няколко пъти филма. При първите няколко преглеждания на продукцията обикновено зрителят се концентрира върху специалните ефекти, докато философските размисли се явяват на по-късен етап. Най-общо идеята на сценаристите е това че човекът за разлика от машините има способността да изпитва емоции, като тази способност е неговата най-голяма слабост и в същото време огромна сила. В много ситуации прекалено силната емоция води до пробуждане на невероятни сили и човекът побеждава машина, която многократно го превъзхожда както физически, така и интелектуално. В други случаи пък машината отлично вижда какво представляват емоциите на човека и успява умело да ги използва за свои лични цели - както се случи в последната серия на Терминатор, когато Изкуственият интелект Скайнет успя да подчини един от главните герои (Джон Конър) единствено поради неговата жажда за власт. Както е казал Фридрих Ницше, волята за живот е воля за власт и ефектният сценарий напълно потвърди тази крилата мисъл.
И за тези, които завършиха четенето на статията до края: целта на тази статия е да помогне на всички хора в разпознаването на емоциите, като така всеки един от над би могъл да провокира и развитие на емоционалната си интелигентност. Последното понятие придоби по-широко разпространение едва през последните няколко години и описва способността ни да разпознаваме емоциите на околните хора (а и нашите сосбтвени) и да реагираме адекватно на тях - без да нараняваме околните и без да причиняваме страдания на самите себе си. Близко до това понятие е терминът асертивност - способността да защитаваме себе си и своето собствено мнение, без да обиждаме и да засягаме околните; въпреки това съществуват известни вариации межди смисъла на емоционална интелигентност и асертивност. От друга страна нашите емоции до голяма степен зависят от мислите ни, а нерационалното мислене често е в основата на негативните емоции, които изживяваме. След като сме въздействали върху мисленето и емоционалната си интелигентност, можем да бъдем по-успешни и да постигаме повече в живота.