Бог

На български език думата бог се използва, за да се опише върховното божествено същество или същност, както и за да се обозначи върховната сила, на която много религии и вярвания придават свойствата на създател и управител на Вселената. Терминът Бог се използва и във връзка с различни религиозни учения и традиции в българския културен контекст. От гледна точка на граматиката бог е съществително нарицателно име от мъжки род, тип 1. В богословието концепцията за бога заема наистина централно място - Бог е Причината, Началото, Източникът, Хранителят и Ръководителят на живота, т.е. на битието извън Него изобщо. Когато се изписва с малка буква, обикновено съществителното обозначава (уж) недействителните богове, почитани от многобожниците; в много случаи атеистите също изписват бог с малка буква, за да подчертаят това че такъв висш разум всъщност не съществува, а и за да дразнят вярващите си опоненти. В религиозни престави на хората Бог е безсмърно и всемогъщо същество, олицетворение на природните сили и явления, което е създало света и го управлява според своята воля. В митологията Бог е Безсмъртно същество, което се разпорежда в някоя област на природата или живота - ако е бог според представите на политеистичните религии, които включват богове на морето, на подземното царство, на медицината и т.н. Обратно, монотеистичните религии пък включват един Бог, който представлява абсолютна същност и основата на всичко, обект на сляпо преклонение. Въпросът за същността и природата на Бог е фундаментален и се изследва в рамките на религиозната теология, философията и духовния живот. Отговорът на въпроса "какво е Бог" зависи от конкретната религиозна или философска концепция. Според християнството Бог се разглежда като единственото божество, Троица (Отец, Син - Иисус Христос и Свети Дух). Бог се смята за всемогъщ, всезнаен и вечен. Християните вярват че Бог създал света и човечеството и има отношение със света чрез молитвата и религиозните обреди. Според исляма Аллах се разглежда като единствено божество, а вярванията се описват в свещената книга Коран. Аллах се смята за всемогъщ и милостив, а пророкът Мохамед е неговият посланик. Религията на индуизма включва много божества - Брахма, Вишну и Шива, като всяко от тях има своите функции и атрибути. Бог в индуизма се разбира като абсолютната реалност или Брахман, който може да бъде възприет по различни начини чрез различни божества. Атеистите не вярват в съществуването на Бог - те считат, че светът и всички събития могат да бъдат обяснени чрез научни методи и природни закони, без да се налага вмешателство на божество. Това са само няколко примера за това как различните култури и религии разбират Бога. Отговорът на въпроса "какво е Бог" може да варира значително в зависимост от индивидуалните вярвания и културни контексти. Бог е най-висшето същество, сътворител на света и главният обект на вярата в монотеизма.

Съществуват обаче някои метафизични концепции, които оспорват самата идея за Бог, поне в същността му, представена от авраамовите религии, без никакви емпирични доказателства. Единствено логиката в много случаи е достатъчна, за да разруши цялата идея за абсолютния, всезнаещ и всемогъщ Бог. Така например Бог не би могъл да бъде всесилен. Ако за него няма нещо невъзможно, дали може да създаде камък, който да е толкова тежък, че самият той да не може да го вдигне? Ако може да създаде такъв камък, то има нещо, което Бог не може да направи - не може да вдигне тежестта. Ако не може да създаде подобен камък, отново има нещо невъзможно - самото създаване на камъка.

Бог обикновено е разглеждан като всезнаещ, всемогъщ, вездесъщ и имащ вечно и необходимо съществуване. Тези характеристики се прилагат или по аналогия, или се приемат буквално. Най-често Бог се приема за безтелесен (нематериален). Безтелесността и телесността на Бог са свързани с представите за неговата трансцендентност (битие извън природата) или иманентност (битие в природата), както и със синтетични възгледи, като „иманентната трансцендентност“. Бог може да бъде разглеждан като персонифициран или неперсонифициран. В теизма Бог е създател и крепител на Вселената, докато в деизма той е създател, но не и крепител. В пантеизма Бог е самата Вселена. При атеизма отсъства вяра в Бог, докато за агностицизма съществуването на Бог е неизвестно или непознаваемо. Бог е смятан и за източник на всяко морално задължение. Много известни философи са развивали аргументи за и против съществуването на Бог. Монотеистите наричат своите богове с различни имена, определени в съответната религия, като някои от тези наименования отразяват определени културни разбирания за идентичността и атрибутите на техния бог. В древноегипетския атонизъм, вероятно най-ранната известна монотеистична религия, Бог се нарича Атон и е приеман за единственото истинско Върховно същество и създател на Вселената. В Стария завет и юдаизма като имена на Бог се използват Елохим, Адонаи, тетраграматонът (обикновено транскрибиран в християнството като Яхве или Йехова) и други. В християнската доктрина за Светата Троица Бог съществува едновременно като три „личности“ - Отец, Син и Свети Дух. В исляма се използва името Аллах, като наред с него съществуват и множество други титли на Бог. В монотеистичните интерпретации на индуизма Бог е наричан Брахман. Сред имената на Бог, използвани в други монотеистични религии, са Баха в бахайството, Вахигуру в сикхизма, Санг Хянг Видхи Васа в балийския индуизъм и Ахура Мазда в зороастризма. Множеството различни концепции за Бог и противоречиви твърдения за характеристиките, целите и действията му водят до развитието на идеите на омнитеизма, пандеизма или перениализма, според който има една базисна теологична истина, от която всички религии извличат свое частично разбиране. Според много философи и теолози последователите на различните големи световни религии всъщност почитат един Бог, но чрез различни, застъпващи се концепции - Бог просто има много имена.

Стелата на Меша (писана 840 година преди новата ера) съдържа първото известно споменаване на името на израилтянския бог под името Яхве. В българския език думата „Бог“ се използва като нарицателно име – за обозначаване на концепцията като цяло или за различните божества в политеистичните религии. Понякога съществителното се използва и като собствено име (Бог) в монотеистичен контекст. Самата дума има праславянски произход и се използва със същото значение във всички съвременни славянски езици с малки фонетични вариации – „бог“/„bog“ на сърбохърватски, „bog“ на словенски, „bóg“ на полски, „bůh“ на чешки, „boh“ на словашки, „бог“ на руски, украински, беларуски и русински. Праславянската дума „*богъ“ е изглежда е родствена с някои индо-ирански форми – староиндийската bhágas („даряващ“, „господар“), староперсийската baga- и авестийската baɣa („господ“, „бог“), които се извеждат от староиндийското bhájati („дава дял“, „дели“) и авестийското baχšaiti („участва“) във връзка и с гръцкото φαγεῖν („ям“, „поглъщам“). Характерът на връзката между славянските и индо-иранските форми е спорен – някои автори смятат славянската дума за иранска заемка, други предполагат общ произход, а трети дори отхвърлят връзката между тях. В повечето романски езици думата за Бог идва от праиндоевропейското *dewos- („бог“), което от своя страна се извежда от корена *dyeu- („сияя“) – Deus на латински и португалски, Dios на испански, Dieu на френски. Въпреки сходното звучене, гръцкото θεός има различен произход – от праиндоевропейския корен dʰeh („правя“, „поставям“). В германските езици думата за Бог произлиза от праиндоевропейския корен *guthan- („призоваван“) – God на английски и нидерландски, Gott на немски, Gud на шведски. В древните семитски езици най-често използваната дума за божество е ел/ил с производни форми като акадското илу и арабското илях. В монотеистичен контекст от тази дума произлизат използваното в част от Стария завет име на Бог Елохим, както и мюсюлманското Аллах. Старият завет използва и други наименования на Бог – най-често тетраграмонът, транскрибиран като Яхве или Йехова, но също имена като Адонай, Саваот, Елион и Шадай. Бог може да има и собствено име и монотеистичните версии на индуизма, които наблягат върху личността на Бога – сред ранните споменавания на такова име са Кришна-Васудева в „Бхагавата“ или по-късните Вишну и Хари.

Името на Бог в зороастризма е Ахура Мазда – от протоиндоевропейското mn̩sdʰeh1 със значение „мъдър“. В сикхизма се използва името Вахегуру, буквално „чудесен учител“ на пенджабски, а в бахайството – Баха, „всеславен“ на арабски. Общи концепции Основна статия: Концепции за Бог Няма ясно общо съгласие за природата или съществуването на Бог. Авраамическите представи за Бог включват монотеистичната дефиниция на юдаизма и исляма и тринитарния възглед на християните. Дхармичните религии се различават по своите представи за божественото според региона, сектата и кастата, като варират от монотеистични до политеистични. Много политеистични религии споделят идеята за божество сътворител, но без останалите роли на единствения Бог в монотеистичните религии. Обратно, религии като джайнизма са политиестични, но нямат божество сътворител. В зависимост от конкретните интерпретации и традиции, будизмът може да се разглежда като атеистичен, нетеистичен, пантеистичен, панентеистичен или политеистичен. Единственост на Бог Основни статии: Монотеизъм и Примотеизъм Триединството е възгледът, че Бог е съставен от Отец, Син (въплътен метафизично във физическия свят от Иисус Христос) и Свети Дух Монотеистите вярват, че има само един бог, като според някои той е почитан от различните религии под различни имена. Възгледът, че всички теисти всъщност почитат един и същ бог, независимо дали го осъзнават или не, е с особена тежест в бахайството, индуизма и сикхизма. В основните клонове на християнството доктрината за Светата Троица описва Бог като един Бог с три божествени лица, всяко от които е самият Бог – Бог Отец, Бог Син (Иисус Христос) и Свети Дух. Съчетаването на концепцията за три лица на Бог с монотеизма и въпросът за отношението между трите лица стават предмет на ожесточени богословски спорове, особено през първите столетия от съществуването на християнството, които довежда до обособяването на някои от основните християнски деноминации. В исляма една от най-важните концепции е „таухид“, със значение „единственост“ – Бог е описан в Корана като: „Той е Аллах Единствения, Аллах, Целта [на всички въжделения]! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.“ Мюсюлманите отхвърлят християнската доктрина за Светата Троица и божествеността на Христос, смятайки я за сравнима с политеизъм. В исляма Бог е трансцендентен и не наподобява по никакъв начин никое от своите творения. Затова мюсюлманите не почитат икони и не трябва да визуализират Бог. Наред с монотеизма, понятието за Бог може да е приложимо и към примотеизма – доктрина, при което се почита единствен Бог, макар да се приема съществуването или възможното съществуване на други божества.

Теизмът представлява възглед, според който Бог съществува реално, обективно и независимо от човешкото съзнание, че Бог създава и поддържа всичко, че Бог е всемогъщ и вечен и че Бог е личност и взаимодейства с Вселената, например чрез религиозните изживявания или молитвите на хората. Според теизма Бог е едновременно трансцендентен и иманентен, като по този начин той е безкраен, но същевременно по някакъв начин присъстващ в света.[32] Не всички теисти поддържат всеки от изброените възгледи, но обикновено те подкрепят повечето от тях. В католическото богословие Бог е безкрайно прост и не е неволно подвластен на времето. Според повечето теисти Бог е всемогъщ, всезнаещ и добронамерен, макар че този възглед води до проблема за отговорността на Бог за злото и страданието в света. Някои теисти приписват на Бог съзнателно или преднамерено самоограничение на всеможъществото, всезнанието или добронамереността. Обратно, според отворения теизъм самата природа на времето предполага, че всезнанието на Бог не означава, че той може да предвижда бъдещето. „Бог благославя седмия ден“, акварел на Уилям Блейк от 1805 година За разлика от теизма, деизмът смята Бог за изцяло трансцендентен – той съществува, но не се намесва в света отвъд необходимото за неговото сътворение. Според този възглед Бог не е антропоморфен и нито отговаря на молитви, нито създава чудеса. Обичайна за деизма е представата, че Бог не се интересува от човечеството и дори може да не осъзнава съществуването му. Според пантеизма Бог е Вселената и Вселената е Бог, докато според панентеизма Бог съдържа, но не е идентичен с Вселената. Към пантеистичната представа за Бог се придържат също либералните католически църкви, теософията, някои клонове на индуизма (не и вайшнавизма, който е панентеистичен), сикхизма, някои направления на неопаганизма и даоизма. Пандеизмът съчетава възгледи на деизма и пантеизма. От гледна точка на деизма пандеизмът обяснява защо Бог създава Вселената и след това я изоставя, а от гледна точка на пантеизма – произхода и предназначението на Вселената.

Дистеизмът, който е свързан с теодицеята, е форма не теизъм, която разрешава проблема за злото, приемайки, че Бог или не е изцяло добър, или е изцяло злонамерен. Пример за този възглед е героят на Фьодор Достоевски от „Братя Карамазови“ Иван Карамазов, който отхвърля Бог за това, че позволява страданието на деца. Стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела (Създаването на Слънцето и Луната - около 1512 година) е известен пример за изображение на Бог Отец в Западното изкуство. През вековете мнозина философи, богослови и други мислители са се опитвали да докажат съществуването или липсата на Бог. Налице са множество философски проблеми, отнасящи се до съществуването на Бога. Някои дефиниции са неточно определени и двусмислени, а други могат да бъдат дори противоречиви. Аргументите за съществуването на Бог са най-често от метафизичен, емпиричен, индуктивен или субективен тип. Някои доказателства се основават на нерешени въпроси в теорията за еволюцията или върху реда и сложността на заобикалящия ни свят. Доводите срещу съществуването на Бога по принцип са емпирични, дедуктивни и индуктивни. Различните мислители стигат до различни изводи, и се разделят по два фактора – вяра (теизъм) и знание (гностицизъм): Знам, че има Бог (гностичен теизъм). Вярвам в Бог, но не мога да знам със сигурност дали съществува (агностичен теизъм). Не вярвам в Бог, но не мога да знам със сигурност дали съществува (агностичен атеизъм). Знам, че няма Бог (гностичен атеизъм). От всички социални сфери, гностичните варианти се смятат за най-ирационални, поради липсата на доказателства, подкрепящи вярвата – или липсата на такава – от там „знанието“ не може да бъде основано.

Според мнозина богослови, съществуването на Бога не може да бъде доказано с методите на науката. Те твърдят, че науката и религията не са и не могат да бъдат в противоречие, тъй като техните области не се припокриват. Със своите основни атрибути Бог е охарактеризиран в една или друга степен от юдейските, християнските и мюсюлманските мислители и духовни учители, включително св. Августин, Ал-Газали, и Маймонид. Зигмунд Фройд осмисля това гледище за Бога като стремеж към построяване на образа на идеалния баща, докато марксистките автори откриват корените му в безсилието на мъжете и жените в условията на потисническите общества. Някои средновековни философи излагат аргументи за съществуването на Бога, с цел да се борят с противоречията на атрибутите, приписвани на Бога. Например Божието всезнание предполага, че Бог знае как ще постъпят онези, които са надарени със свободната воля. Ако той знае това, тяхната свобода би била илюзорна; а ако не знае това, то той не е всезнаещ. Подобни проблеми възникват и от твърдението, че Бог е източник на всяко морално задължение. Ако нищо не е правилно или грешно без Божиите заповеди, то тези заповеди са произволни. Ако те се основават на фундаментални принципи, които и Бог не би могъл да промени, то той не е всемогъщ.

Разпространение на вярата в Бога в различните страни по света е различно. В държави с римокатолическо население (например Полша, Португалия, Италия), православно (Румъния, Гърция) и ислямско (Турция) този процент е най-висок процент. В България около 40 % от хората вярват в съществуването на бог. През 2000 година приблизително 53 % от населението на света се причислява към една от трите авраамически религии (33 % християни, 20 % мюсюлмани, под 1 % евреи), 6 % - към будизма, 13 % - към индуизма, 6 % - към традиционната китайска религия, 7 % - към други религии, а 15 % са атеисти. Повечето от тези религии съдържат вяра в един или повече богове.

Всеки нормален човек си е задавал поне веднъж въпроса какво е Бог. Дори безбожникът (атеистът) е мисли за това, за да стигне до заключението, че според него Бог не съществува. Много религиозни хора влагат негативна конотация в понятието безбожник, но според авторите на този сайт не би следвало да има нещо обидно или изобщо негативно в думата безбожник. Независимо в какъв стадий на развитие се намира или каква степен на образование или култура има, човекът носи в себе си религиозното чувство. Това идва да покаже по косвен път, че идеята за Бога, която неделимо е свързана с религиозното чувство, е вкоренена в нашето съзнание - в повечето случаи ние се раждаме и живеем с тази идея. Примитивният човек, който мисли повече конкретно, отколкото отвлечено, си изгражда конкретна представа за божество или в повечето случаи за божества, като ги свързва с предмети и явления от окръжаващата го среда. Много религии обожествяват Слънцето, до голяма степен с пълно основание - все пак от физична гледна точка цялата енергия, която се използва от хората, произлиза от Слънцето. Единствено атомната и геотермалната енергия нямат такъв произход. Християнинът, който е повярвал в Иисус Христос и затова се именува християнин, знае Неговите думи, казани на жената самарянка при Якововия кладенец: “Бог е дух, и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина” (Йоан 4:24). Според много философи и психолози тази концепция за висшата сила е измислена от хора, които просто изпитват страх от поемане на отговорност за сосбтвения си живот и съдба - в такива случаи е най-лесно да делегираш тази отговорност на някой друг. Между другото, подобни начини за подчиняване на хората използват и авторитарните и най-вече тоталитарните режими - прехвърлянето на отговорността за сосбтвения живот на хората на един (уж) силен лидер, който е в състояние да решава всички проблеми. От подобен начин на разсъждение хората са страдали многократно през различните исторически епохи.

Също така изниква въпросът – какво е дух? Когато се говори за дух в религиозно отношение, става въпрос за нещо, което по същество е противоположно на материята. Материалните предмети и явления се възприемат от нас посредством нашите сетивни органи, които също са материални. Бога не можем да възприемем с тези органи, защото Той е нематериален, Той е дух. Това ще рече, че свойствата на Бога не са присъщи на материята, и обратно. Като дух Бог е неосезаем, вечен, безсмъртен, неизменяем, необхватен, всезнаещ, всемогъщ, въздесъщ. Така ни Го разкрива словото Божие – Библията. Всяко едно от тези свойства е неприложимо към материята. Само по този път на съпоставка и противопоставка можем да си изградим вярно понятие за Бога като дух. В този ред на мисли изниква следния въпрос – щом е дух, познаваем ли е Бог или, по-точно, можем ли да имаме познания за Бога като дух? По този въпрос още в дълбока древност се оформили две крайни мнения. Първото – Бог е напълно непознаваем; за Него по-скоро можем да знаем какво Той не е, отколкото какво е. Второто – Бог е напълно познаваем. Щом знаем Неговото име, знаем и същността Му, т.е. познаваме Го напълно. Православната църква отхвърля и двете мнения, считайки ги за прекалено крайни и оттук – за неправилни. Разсъжденията на православната църква са логични - както казва един от нашите любимите филмови персонажи (учителят Йода), само последователите на Тъмната страна изпадат в крайности.

Истината, защитавана и доказвана от Църквата, е следната: Бог в Своята същност, т.е. това, което Той е Сам по Себе Си и в Себе Си, е недостъпен и непознаваем за никого. Ако можехме да познаем Бога изцяло, Той би престанал да бъде Бог и щеше да е като всеки един от нас. От друга страна, доколкото е необходимо за човека да познава Бога, Бог е открил Себе Си, и в този смисъл Той е познаваем. Два пътя водят християнина към познаване на Бога: естествен и свръхестествен. Естественият път включва всичко, което Бог е открил за Себе Си чрез творението. Видимата природа с нейното единство и многообразие, с нейната хармония и целесъобразност, с нейната грандиозност и мащабност красноречиво говори на разбираем език живо и убедително за всемогъществото, премъдростта и благостта на Твореца и Промислител Бог. Свръхестествения път включва това, което по вдъхновение от Светия Дух богоизбрани мъже са записали в Стария Завет; което пряко им е открил Сам Бог чрез Иисус Христос, записано в свещените новозаветни книги от Неговите ученици и апостоли. Като наблюдава делата Божии и размишлява за Бога, човек може да придобие познание за Него, както наблюдаващият едно произведение може от самото произведение да направи заключение за неговия създател. Човекът може да наблюдава и размишлява, защото е създаден по образ Божи – отобразява Бога в себе си. Той е своего рода малък бог. Ако у човека липсваше този образ, той не би могъл от видимото и ограниченото да премине с мисълта си към невидимото и неограниченото. Човек може да постигне богопознание толкова, колкото му е необходимо при тукашния земен живот. Разбира се, за него не е достатъчно само да желае да познае Бога. Има някои условия или изисквания, чието спазване е предпоставка за постигане на богопознание. Но това е друга тема. От своя страна, богопознанието не е самоцелно. В стремежа си да изгради вярно познание за Бога човек се ръководи от мисълта да определи и съответното отношение към Него. Последното, на свой ред, определя жизнения път на човека, който на базата на съответното богопознание възприема определени нравствени норми в личния, семейния и обществения живот. Лишеният или лишаващият се от такива норми няма задържащи го фактори. В това именно е главната заслуга на религията, че тя по пътя на богопознанието култивира и утвърждава доброто у човека и му дава духовно-нравствени сили да побеждава злото, демоничното у себе си. От такива духовно-нравствени сили се нуждае всеки човек, всяко общество. От тях особено силно се нуждае нашето общество днес. В тази насока и въпросът за богопознанието придобива своята важност и значение. Всеки истински учен знае, че Бог съществува. Животът ни отново е обгърнат от надеждата и вярата за по-добро и хубаво утре. А то неизменно е свързано с науката и с вярата. Именно учените са онези рационални умове, които обясняват живота и правят крачките към бъдещето, а вярата ни дава усещането за закрила и упование в Божията промисъл за всеки от нас.

Задължително ли е доказателство за смисъла на вярата и възможно ли е един учен да бъде вярващ?  „Всеки истински учен знае, че Бог съществува. Дали има преки доказателства – е отделен въпрос, но това се усеща в естетиката на науката. Нещата са подредени така, че винаги са прекалено естетични. Велика мисъл на един от създателите на квантовата механика, Вернер Хайзенберг, гласи: „Първата глътка от чашата на природните науки прави човек атеист, но на дъното го очаква Бог“. Тази мисъл на немския нобелов лауреат от 1932 година е в основата на разбиранията и на носителя на наградата за млад учен „Джон Атанасов“ за тази година – Венелин Тодоров. 34-годишният доктор по математика е категоричен, че вярата в Бог и в науката не са противоречащи обяснения на света, а по-скоро се допълват, защото науката обяснява как се случват процесите, а Бог дава обяснения защо има Вселена. Бог е идеята за смисъла и целта на нещата, които науката обяснява. Наука на световно ниво може да се прави и в България Противно на общото схващане, вероятността човек да е вярващ не се влияе от това да е учен. Неслучайно близо 60 % процента от нобеловите лауреати за наука от 1901 до 2000 година са били вярващи. Сред тях са и имената, от които българският учен се вдъхновява, за да се занимава с квантова наука, като Марк Планк и Вернер Хайзенберг. „Противопоставянето между двете е фиктивно или изкуствено внушено, защото ако проследим началото на модерната наука от XVIвек, част от нейните основоположници – Нютон, Декарт, Лайбниц, Паскал – също са били вярващи. Дори Нютон в своя труд „Математически основи на натурфилософията“ завършва изчисленията си и накрая казва, че от всичко, което е постановил, вижда, че този красив свят, изпълнен със слънцето, кометите, планетите, звездите, няма как да възникне в резултат на случайност, а е дело на един интелигентен разум, който той нарича Господ. Тези учени са търсели закони във Вселената, защото са очаквали да има законодател. И може да се каже, че вярата в Бог е била като двигател на науката. Младият учен е бил силно впечатлен още като ученик и от биографията на Блез Паскал, който до средата на 20-те си години прави своите научни открития, а на 31 години преосмисля съществуването си и става силно набожен. Разбира се, едно от най-известните размишления в биографията на френския математик е т.нар. Облог на Паскал, който се изучава по философия. Паскал допуска две неща – да има Бог и да няма Бог. И казва, че ако Бог не съществува, няма значение дали сме вярвали в Него или не. Ако обаче има Бог, и ние не сме били вярващи, губим всичко. Ако сме вярвали в Него – печелим всичко. И в заключение допълва, че ако човек вярва в съществуването Му, той няма да изгуби нищо, чисто прагматично може само да спечели.“ Науката е за хора, които носят в себе си Божията искрица. Човек трябва да има доверие в науката, но не трябва да ѝ вярва сляпо. Тя е динамична система, която също може да има своите слаби моменти и нещо, което смятаме днес за истина, утре може да се окаже лъжа. Науката е човешка дейност и като такава изисква време.“ А на нас не ни остава нищо друго освен да отпиваме глътките живот от чашата, която е пред нас, с надеждата един ден да проверим какво се намира на нейното дъно.

Каква е разликата между хирурга и Господ? Господ не се мисли за хирург. Съществува и понятието Дървен Господ - бой със сопа или каквото дърво има под ръка. То е въведено в килийните училища в България през мрачната епоха на турското робство - когато подрастващите ученици започвали да беснеят, учителят - монах изваждал от килера съответното дърво и им показвал Дървен Господ.