Информация

Във всички страни по света, а също и в общуването между хора и организации, информацията често съдържа неистини, полуистини, лъжи, клевети и чисти измислици - тогава информацията приема формата на дезинформация. Всички авторитарни или тоталитарни режими няма как да оцелеят дългосрочно без разпространението на голямо количество дезинформация - напоследък такива тактики носят названието хибридни атаки или хибридна война. Всички религии и политически идеологии постъпват по абсолютно същия начин, за да оцелят и да печелят последователи и привърженици - в противен случай много скоро придобиват само историческа стойност. Принципите на манипулация на малки или по-големи групи хора са сходни - внушават се страхове, по възможност ирационални, или се подсилват вече съществуващи такива, след което се предлагат решения - станете наши последователи, защото без нас сте загубени! С подобни похвати са дошли на власт най-зловещите диктатори в човешката история, много от тях - чрез държавен преврат, а някои дори чрез свободни избори. За да оцелее с течение на времето, една диктатура има нужда освен от разпространение на дезинформация от източник на финансиране и от мощен репресивен апарат, който бързо да поставя където е необходимо всички реални и потенциални критици на режима и инакомислещи. Религиите действат по сходен начин може би с изключение на будизма - в световната история това е религията, която най-малко е свързвана с насилие върху хората.

Съществуват различни метдоди за проверка на достоверността на една информация. Според Шерлок Холмс (литературен персонаж, най-известният герой на Артър Конан Дойл) е необходимо във всяка една ситуация да се разгледат всички възможности; когато елиминираш невъзможното, това, което остане, е истината, независимо колко невероятно звучи. Подходът на гениалния детектив е разумен и логичен, но в момента, в който две от възможностите са в предела на възможното, възниква проблем - коя от тях отговаря на истината? Това налага събирането на още и още информация, докато се достигне до същността на казуса - което и детективът прави в романите на автора.

Освен това е възможно от всяко едно твърдение да се изведат всички възможни следствия и ако се стигне до очевидно противоречие, то това твърдение няма как да бъде вярно. Така например през месец февруари 2020 година, точно преди пандемията от коронавирус, се появи един видеоклип, който показваше как в Китай полицията заварява врати на жилищни сгради. Това доведе до масова паника дори сред мислещи и разумни хора - и нас това ни чака? Дали обаче в Китай наистина са заварявали вратите на сградите или това е поредната фалшива новина, целяща да всява масови страхове? Да изведем възможните следствия. Ако входната врата на един блок е заварена или непроходима по каквато и да е причина, теоритично хората в сградата ще бъдат на топло и ще имат вода за пиене, тъй като енергоразпределителното дружество подава електроенергия, а местното ВиК - питейна вода. Възможно е някой да се отоплява на твърдо гориво или нафта, но негов си проблем, да не изпадаме в подробности... Какво се случва обаче с храната? След около три дни човек, който е оставен без храна, започва да изпитва вълчи глад. Възможно е властите да доставят храна например с хелокоптери, но да изчислим колко хеликоптера са необходими за доставка на храна на населението на един 30 - етажен блок, каквито са повечето в Китай, и колко блока има в радиус от около 200 метра - само погледнете снимка на жилищен квартал в Пекин! Подобно упражнение се оказва Мисията Невъзможна. Разбира се, преди да затворят входните врати, властите могат да предупредят хората какво ги чака и да ги накарат да се запасят с храна - теоритично дори за два месеца. Дали хранителните магазини имат възможност да осигурят доставки на подобни количества храна, е ясно - никоя верига не поддържа складова наличност, способна да изхрани населението за период от два месеца, но дори и това е въпрос на организация. Какво ще се случи обаче ако някой в сградата се разболее или дори при смъртен случай, ако входната врата е непроходима? Тук е очевидното противоречие и тук се крие отговорът на въпроса дали в Китай наистина са заварявали врати или това е чиста измислица. Дори и най-свирепият тоталитарен режим не може да си позволи хора да се разболяват и умират в домашни условия без достъп до медицинска помощ, а и дори без някой да изнася труповете. Подобна ситуация би била не просто хуманитарна катастрофа, а ад под небето.

В съдилищата и в следствията съществува един важен принцип - когато се установи че даващият показания лъже за едно нещо, автоматично се приема че лъже за всичко останало. Твърде спорно е доколко подобен подход е разумен, но се прилага често на практика. При воденето на следствия, повдигането на обвинения и осъждането или оправдаването на обвиняеми лица съдебната практика силно насърчава формирането на така нареченото вътрешно убеждение у съдията, следователя или прокурора. Това вътрешно убеждение не е нищо друго, освен интуиция - така нареченото шесто чувство. То не е нищо свръхестествено - според много психолози това са подсъзнателни асоциативни връзки на базата на предишен житейски опит и практиката показва че това чувство действително съществува. Така например статистически съдии с повече трудов стаж (около 40 и повече години) вземат съдебни решения, които се отменят в пъти по-рядко на следваща инстанция в сравнение с тези на младите им колеги. Възрастни прокурори внасят обвинителни актове в съда, които много по-често стигат до осъдителни присъди, отколкото при начинаещите им колеги и т.н. За българската съдебна система и особено за прокуратурата важат различни правила и тенденциите са от друг тип. 

По тематичен принцип според обслужваните области на човешката дейност информацията се дели на научна (отнасяща се до природоматематическите, медицинските и обществените науки), научно - техническа (отнасяща се до техническите и биотехническите науки), техническа (отнасяща се до съществуващата техника) и икономическа информация (отнасяща се до стопанските науки и икономиката в различен мащаб). Организационните форми на информация в близкото минало са били печат (вестници, списания и особено информационният печат), електронни медии (радио, телевизия и различни медии, работещи в средата на Интернет), национални осведомителни агенции, както и функциониращи в национален и международен обхват институти, служби и центрове за научно - техническа информация. През последните няколко десетилетия информацията придобива все по-решаващо значение за успеха на всяко едно начинание - според множество икономисти, визионери, социолози и философи именно информацията е най-мощното оръжие на 21 век.

Мрежата е едновременно информационен рай и ад. Тя съдържа безкрайно богатство от висококачествена информация и неразривно свързан с нея непрестанен поток от разсейваща, невярна и манипулативна информация. Платформите, които контролират търсенето, са замислени и създадени в грях - концепцията на първородния грях на религиите е валидна с пълна сила и тук. Бизнес моделът на социалните мрежи и търсачките продава на търг нашия най-ценен и ограничен когнитивен ресурс - вниманието. Те отвличат вниманието ни, като го насочват към информация, която предизвиква любопитство, възмущение или гняв. Колкото повече успяват, толкова повече реклами могат да ни показват и толкова по-големи печалби се натрупват. Анализ от 2019 година на хаштагове в Twitter, заявки в Google и коментари в Reddit е установил че нарастващата конкуренция в тази посока води до по-кратки интервали на колективно внимание, което пък води до все по-ожесточена конкуренция за нашето внимание - порочен кръг. В този информационен ад хората имат нужда от стратегии, които помагат да си върнем поне малко автономията и ни предпазват от излишъците, капаните и смущенията на днешната икономика на вниманието.

Класическата стратегия е критично мислене - интелектуално дисциплиниран, самонасочващ се и изпълнен с усилия процес за идентифициране на валидната информация. Без съмнение тази способност е изключително важна, но дали е достатъчна в свят на изобилие от информация и бликащи източници на дезинформация? Отговорът е "не" поне по две причини: цифровият свят съдържа повече информация, отколкото световните библиотеки, взети заедно. Голяма част от нея идва от непроверени източници, при които липсват всякакви показатели за надеждност. Само критичното мислене би ни парализирало напълно, защото никога няма да имаме време да прочетем действително ценната информация, която старателно се опитваме да идентифицираме. Инвестирането на критично мислене в източници, които трябва на първо място да бъдат игнорирани, означава, че търговците на внимание са получили това, което са искали.

В неотдавнашна статия екип от учени (от областта на философията, науката за познанието и образованието) твърди че колкото се нуждаем от критично мислене, толкова се нуждаем и от критично игнориране. Критичното игнориране е способността да избираме какво да пренебрегнем и къде да инвестираме ограничения капацитет на внимание. То е нещо повече от това да не обръщаме внимание - става въпрос за създаване на здравословни навици и базова компетентност в цифровия свят. Без нея ще се удавим в море от информация, която в най-добрия случай е разсейваща, а в най-лошия - подвеждаща и вредна. Съществуват поне три стратегии за критично игнориране, като всяка реагира на различен тип вредна информация:

1. Самонапомняне - дава възможност на хората да бъдат "архитекти на избора", като проектират своята информационна среда така, че да работи най-добре за тях и по полезни начини. Можем например да премахнем разсейващи и "неустоими" известия. Или да им зададем конкретни часове, за да имаме повече време за концентрирана работа или общуване. И да ограничим и използването на личните ни данни за целенасочена реклама

2. Съпътстващо четене - това означава да потърсите информация за организацията или лицето зад даден сайт, преди да се потопите в съдържанието му. Първата стъпка е проверка за източника, т.е. да използвате силата на мрежата, за да проверявате мрежата

3. "Не хранете троловете" е стратегия към злонамерени потребители. Умишлените разпространители на дезинформация често отвличат вниманието на потребителя с измислени дебати. Евристиката съветва да избягвате дебати с тролове, след което да ги блокирате или развенчавате - като второто изисква доста повече усилия и упоритост от страна на здравомислещия потребител на Интернет, но в името на общественото благополучие тези усилия са оправдани. Обикновено след няколко логични въпроса злонамереният потребител изчезва, или, по-често, започва да пише несвързани лични нападки срещу този, който го развенчава. Нерядко се стига до комични ситуации. През последните няколко години се появиха така наречените сайтове - гъби - това са бързо създадени уеб-страници, които разпространяват фалшива информация в рамките на няколко дни, след което биват изтривани от издателите си.

Образователните усилия са от решаващо значение. Без компетентността да избираме къде да инвестираме ограниченото си внимание ние позволяваме на другите да поемат контрола над нашите очи и умове. Както проницателно отбелязва психологът Уилям Джеймс в началото на ХХ век: "Изкуството да бъдеш мъдър е изкуството да знаеш какво да пренебрегнеш." В областта на разузнаването информацията винаги е имала ключово значение от времето когато започват да се водят организирани военни действия, а това е от най-дълбока древност. Поради това разузнавателните служби нерядко не подбират средствата, които използват за да съберат необходимата им информация и жертването на няколко човешки живота е дребна формалност в ежедневната им работа. Това поставя редица морални и етични въпроси за размисъл.

В математиката и кибернетиката съществува така наречената теория на информацията, която се стреми да даде количествена храктеристика за съдържанието на дадено съобщение - с оглед на предаването му по някаква съобщителна система или запазването му в запаметяващо устройство. Понятието информация малко или много има вероятностен характер, като в цифровата епоха това е валидно все по-малко - стремежът е информацията да бъде максимално точна, но отклонения в някакъв процент винаги съществуват. Ако съобщението е предадено чрез някакъв код, който съдържа k брой знаци и вероятностите за тяхната поява са p1, p2, p3... pk, то количеството информация, което носи със себе си появата на един знак, се дефинира с израза H = -p1lg2p1 - p2lg2p2 - ...pklg2k. Изразът Н се нарича ентропия. Тя характеризира неопределеността на един случаен опит с k на брой възможни изхода и вероятности от 1 до стойността на k. От физична гледна точка ентропията е показател за наличието на безредие, хаос в една система - колкото е по-висока тя, толкова по-неподредена е една система. От лингвистична гледна точка ентропията е нещо, изключително интересно - тъй като азбуките не са нищо друго, освен код с k на брой символи, с нарастване на броя на буквите в една азбука е очевидно че ентропията нараства. Очевидно е че фонетичните азбуки, които имат само от порядъка на 25 - 35 знака, предават информацията с много по-малко неточности и двусмислици; японските азбуки катакана и хирагана имат от порядъка на 45 - 50 знака, но те на практика не обозначават звуци, а комбинация от звуци (срички), така че и при тях трудно се получават двусмислици и неточности. По коренно различен начин стои предаването на информация при китайската йероглифна азбука - дори и в най-опростения си вариант тя съдържа 8600 знака, а във всички китайски текстове от основаването на държавата до наши дни се съдържат близо 50 000 символа.

Съществуват единични кодове - само цифрата едно например. Те обаче не могат да служат за предаване на информация, тъй като единственият символ няма вариации. Третична система е Морзовата азбука - при нея има три възможни символа, а именно тире, точка и интервал. При двоичните кодове пък съществуват само два символа - 0 и 1, съответно две състояния - липса и наличие, или протичащ или непротичащ ток по кабел. Поради това те се оказват удобни за електронното предаване на и съхраняване на информация, поради което почти всички съвременни изчислителни машиниизползват именно двоичен код. Възниква въпросът как може големи количества информация да се съхраняват само с помощта на два символа? Отговорът е в поредицата от символи - първите изчислителни машини използваха поредици от 8 символа, 0 и 1, съответно работеха с осем бита. Такъв беше култовият Правец 82 и Правец 8М. Скоро след това, през 1984 година, започва производството на Правец 16 - компютър с 16 - битова архитектура, който използва 16 успоредни кабела (образно казано) при обработката на информацията, по които кабели протича или не протича ток. Някъде по това време се въведе понятието байт - един байт съдържа осем бита, т.е. 16-битовата архитектура съдържаше два байта. През 90-те години на ХХ век се появяват първите компютри с 32-битова архитектура - първата операционна система, която поддържа 32 бита, е Windows 95. Именно благодарение на нея компанията Майкрософт успя да придобие световна известност, а единият от нейните основатели Бил Гейтс дълго време беше най-богатият човек в света. В началото на XXI век вече имаше и 64-битови комютри. Разликата в изчислителната мощност е доста голяма - при 32 - битовите процесори и операционни системи има 2³² възможни адреса (или знака, или състояния) - 4 294 967 296 броя. При 64 бита възможните адреси са 264 - 18 446 744 073 709 551 616. В бъдеще вероятно ще бъдат конструирани и компютри, работещи със 128-битови процесори, но според много ентусиасти в областта на информационните технологии е възможно това никога да не се случи. Причина за това е огромната оперативна памет, която може да адресира един 128-битов процесор - това е един обем, който се доближава до всички данни, налични на планетата Земя. Човечеството е възможно никога да не може да генерира толкова голям обем информация, който да има нужда да се обработва от 128-битови компютри.

Според различни изследователи на бизнес стратегиите натрупването на голямо количество информация е от полза дори за креативността. Всеки, който си е поставил някаква цел, трябва да използва изпитаните си методи и стъпки, които си е набелязал, за да стигне до целта си, както и знанията, които е натрупал в бизнеса, за да се справи с непредвидените ситуации, които ще възникнат неизбежно. Понякога това се получава по начин, който не е предвиден предварително. Това се нарича импровизация. Тя не е заместител на планирането, а по-скоро инструмент, който трябва да се използва в ситуации, в които сме неподготвени. Парадоксът на импровизацията е че колкото по-подготвени и компетентни сте, толкова по-креативни и непредсказуеми можете д абъдете. Колкото по-голяма е подготовката на един човек, толкова по-лесно той може да се откаже от контрола. При натрупване на достъчно знания, е напълно възможно да се измисли нещо напълно ново; импровизацията обаче е подходяща далеч не за всеки проект - трябва да се балансират рисковете. В областта на медицината и стоматологията импровизациите са не особено желани, въпреки че именно чрез тях са измислени не един и два иновативни лечебни метода - като например винтовите импланти. Във всички области на човешкото познание се наблюдава важна тенденция - всички изобретатели създават най-голям брой иновации и рационализации към края на своята кариера, когато са натрупали достатъчно теоритична база (информация), а също и практически опит - в медицината това се нарича клиничен опит. Остава загадка как оръжейният конструктор Михаил Калашников създава АК-47 на възраст от 19 години и освен всичко не изобретява нищо повече до края на живота си.

Импровизираният ход може да добави онова качество на изненада, което кара клиентите ви да искат още и още, а в един момент дори може да се окаже спасение за бизнеса. Редовното използване на тези елементи на импровизация ще ви помогне да достигнете до особеното състояние на майндфулнес - концентрация, фокусиране и избистряне на ума. Това състояние позволява да повишите емоционалния си интелект, а това води до интуитивни прозрения и творчески пробиви. Приложението на практика на идеята за импровизациите в бизнеса превръща ръководителя от лидер, който реагира, а не в лидер, който контролира. Твърде често хората смятат че лидерът трябва да знае всичко и да казва на всички какво да правят. Великият лидер, който е иновативен и винаги гледа в бъдещето, знае че понякога работата му е да задава правилнтие въпроси, а не да има всички отговори. Той оставя място за импровизации. Когато импровизирате, стига да разполагате с базисните данни, вие всъщност си отваряте път за въвеждане на иновации и за ускоряване на хода на събитията. Според професор Боб Кулан в бизнеса импровизацията означава реагиране, фокусиране и присъствие в момента на най-високо ниво. Живеем във време на постоянни промени и несигурност. Способността да реагираме е необходима за намирането на решения, които да отговарят на изискванията на пазара.

Всяка информация, която ни се изплъзва, е препятствие по пътя към съвършенството - това е сентенция, изказана от Дейв Егърс, но е напълно вярна и нашият екип е съгласен на 100 % с автора. Поради това доста по-големи компании в света вече изграждат свой софутер за така наречения медиен мониторинг - непрекъснато сканиране на цялото налично медийно съдържание за статии и съобщения, които биха представлявали потенциален интерес. Подобен мониторинг има крайно позитивен ефект за развитието на компанията в случай че проучва специализирани научни издания - технически, медицински, такива от областта на строителната и химическата индустрия и т.н. Употребата на изкуствен интелект в случая е от решаващо значение - изкуственият интелект анализира съдържанието и за секунди насочва човешкия ум към точно тази информация, която би представлявала интерес. В случай че това трябва да се извърши от хора, една компания би трябвало да назначи хиляди служители на пълен работен ден, които през цялото време да четат статии. В областта на дипломацията медийният мониторинг също е от голяма полза - така бързо може да се проучи каква е обществената нагласа към едно правителство преди посещението на високопоставени лица в чужда държава. Напоследък това може да се извършва дори в реално време, което представлява още по-голямо улеснение. В България лидер в областта на медийния мониторинг е компанията Сенсика.